Белене за продан

Буквално дни след като управлението на тройната коалиция отиде в историята, държавата започна да търси начини да се отърве от този воденичен камък на шията. Вчера директорът на Българския енергиен холдинг Галина Тошева публично заяви, че холдингът е готов да се раздели с  мажоритарния си дял от 51% в проекта АЕЦ „Белене”.

Търсят се и други чуждестранни партньори – които да споделят отговорността с германската RWE, която държи 49% от акциите по силата на подписано вече споразумение. Проблемът е, че и самата RWE търси такива. Но не за да подсили икономическия фундамент на ядрената централа, а за да продаде своето собствено дялово участие.

Истината е, че ръководството на корпорацията е раздвоено по отношение на ползите и рисковете  – поради което преговорите боксуват, а финансиране няма. Всъщност именно въпросът за това как, от кого и с какви параметри ще бъде осигурено пазарно финансиране е поставен като условие за немското участие – и трябва да намери отговор до края на септември.

След като стана ясно, че всички приказки на министър Петър Димитров за голямата блъсканица от чужди инвеститори, които се натискат да финансират строежа на централата, са само въздух под налягане, Станишев бе принуден да поиска финансове помощ от своя колега Путин – който, оказа се, бил предвидил съответните милиарди в руския държавен бюджет – още преди България да е поискала каквото и да било. Преговорите обаче забоксуваха поради две причини: защото драматичния срив на петролните цени наложи стопиране на всякакви подобни проекти – включително и „стратегическите”, и защото Путин се опита да обвърже финасирането на Белене с предоставянето на българската газопреносна мрежа за нуждите на „Южен поток”.

Шансовете на Бойко Борисов да получи митичните Путинови милиарди са практически нулеви. Въпреки че според новия премиер АЕЦ „Белене” все пак трябва да се строи, неговото намерение да ревизира договореностите за „Южен поток” го превръща в политически враг на Русия.

Не всички в ГЕРБ обаче мислят като лидера си. Ако генералът е склонен да се вслушва в ядрената митология, открай време поддържана от създадени от ДС олигархически структури, неговият екип не е. Съвсем наскоро бъдещият финансов министър Симеон Дянков заяви, че досега не е виждал икономически обоснован проект за строежа на АЕЦ „Белене” – и даде да се разбере, че би подържал подобни проекти само ако са основани на пазарни принципи.

АЕЦ „Белене” не се гради върху такива. Гради се върху отстояването на руски интереси от български политически предатели. И затова е по-скоро радостно, че държавата се оттегля – и че с това ни спасява от преспективата да изплащаме с десетилетия планирания от разни угодливи Гоцета многомилиарден харч.

А пазарно финансиране най-вероятно няма да бъде намерено. Нормалния бизнес не си позволява подобни главоломни рискове – особено в условията на криза. Сигурно един ден ще се чудим какво да правим с огромната недостроена площадка – с тези ровове, бетонни постаменти и безнадеждно остарели машинарии. Имам предложение – на това място да се изгради мемориал. На измекярството българско и на предалата богу дух дружба „от векове за векове”.