Меморандумите се множат, шансовете за стабилност намаляват

Голямото надлъгване относно формулата за подкрепа на миноритарното правителство на ГЕРБ продължава. След като Бойко Борисов отказа каквито и да било коалиционни формули и министерски кресла на партньорите си – и поиска подкрепата им само срещу един гол меморандум, сега те на свой ред му върнаха за високомерието, като отказаха да го подпишат.

И Синята коалиция, и РЗС заявиха, че няма да подпишат този документ, като изтъкнаха различни съображения. Липсата на конкретност и обвързана със срокове програма бяха изтъкнати от страна на сините – Но кучето всъщност бе заровено другаде. По-ясно го артикулира Яне Янев, като се позова на резервите на европейските консерватори – които според него не биха се съгласили българските им представители да си сътрудничат политически с крайно лява и националистическа партия като „Атака”.

Така Бойко Борисов увисна – с гарантирана от всички подкрепа за съставяне на неговото малцинствено правителство, но с пълна несигурност за евентуалната подкрепа на неговите действия – на каквато може, при това засега, да разчита само от страна на Волен Сидеров.

В случая обаче проблемът не е свързан с гласове: тези на „Атака” са достатъчни за формиране на относително стабилно мнозинство. Проблемът е, че подобна формула вещае в перспектива крайно неизгодната за ГЕРБ ситуация да зависи само от един партньор и да управлява с правителство на малцинството, притиснато между две опозиции – лява и дясна. Това би означавало, че съюзът между ГЕРБ и „Атака” много лесно може да бъде идентифициран – и пред външните наблюдатели, и пред българските избиратели – като националистически – което би дало златния шанс на опозицията да размахва плашила и да форсира етническото говорене за сметка на управляващите.

По този начин ГЕРБ би била дискредитирана и като член на ЕНП, за която съюзът с крайните националисти е най-непростимия политически грях, и изобщо като дясна и проевропейска партия – защото няма да има как да се прави на такава на фона на конспиративните теории и антиевропейската реторика на Волен Сидеров. Към това трабва да се добави и възможността за възникване на патови ситуации по конкретни проблеми – интересно е например какво ще прави ГЕРБ, ако атакистите наистина внесат в парламента проекторешение, което официализира тезата им за 500-годишен геноцид от страна на Турция, гарнирана с всевъзможни хиперболизации и неприемливи формулировки.

Разбирайки, че тази позиция просто няма как да бъде удържана, ГЕРБ моментално смени тактиката и предложи вместо един три меморандума – с всяка подкрепяща правителството партия – на двустранна основа. При това Бойко Борисов, който си позволява странния лукс да бъде на конгрес на ХСС по времето, в което неговите подчинени се бъхтат с укротяването на несговорчивите евентуални партньори, даде да се разбере, че е отворен за експертни номинации, като спомена и името на Марин Райков като кандидат за евентуален пост в бъдещия кабинет.

Ясно е кой от опърничавите се укротява с подобни номинации – ако Евдокия Манева бе монетата, подхвърлена в шапката на ГЕРБ, то Марин Райков е тази в шапката на СДС. Проблемът е, че нито Манева, нито Райков са предложени на политическо ниво – и следователно съгласието или несъгласието им да участват е техен личен избор, който по никакъв начин не разрешава политическите резерви на партиите от Синята коалиция.

Формулата за подкрепа с три меморандума вместо един е палеативно решение, което едва ли ще сработи. Първо – защото остава отворен въпросът какво по-точно ще пише в тези меморандуми – и защо едно правителство, което претендира да защитава определени принципи, се договаря с подкрепящите го партньори на базата на различни условия за подкрепа. Второ – след като този акт се предприема най-вече заради нежаланието да се участва в сътрудничество с „Атака”, то може да се предположи, че отстъплението на ГЕРБ ще предизвика съответните реакции от страна на атакистите, колкото и Волен Сидеров да твърди, че бил „човек на думата”.

И трето – когато в подобна ситуация на взаимно недоверие и подозрение отстъпиш стъпка назад, можеш да бъдеш сигурен, че другата страна на преговорите ще те принуди да направиш и следващата стъпка. Най-вероятно е – след като постигнаха искането си да не бъдат третирани на едно равнище с „Атака” и да договарят подкрепата си в двустранен диалог, Синята коалиция и РЗС да попитат: добре, а защо ще скрепяме партньорството си само с меморандум, а не със също тъй двустранни коалиционни договорености?

На което ГЕРБ най-вероятно няма да се съгласи, и ще приеме риска да управлява без гаранции за политическа сигурност. Обаче партньорите му вече ще са заели позицията, която го прави зависим от гласовете им, без евентуалното оттегляне наподкрепа да бъде тълкувано непременно като жест в полза на политическия противник.

Изводът от този демарш на десните е един: безбурното съществуване на правителството, подкрепяно от „динамичното мнозинство” на трите партии, е възможно само в много кратки срокове. След един период на подкрепа „по принцип”, чийто краен срок вероятно ще бъде някъде към шест месеца, на Бойко Борисов ще му се наложи ремонт както на кабинета, така и на управленската формула – като няма да има друг избор, освен да преглътне необходимостта от участие в коалиция, която би могла да му гарантира по-ниска подкрепа, но по-дългосрочна стабилност на управлението.