Доверие за безсрамника

БСП за пореден път доказа, че е партия от абсурдистки тип. След като претърпяха най-голямото поражение от десети ноември насам – по голямо дори от това, което последва след предишното тяхно правителство, предизвикало същинска национална катастрофа; след като останаха само с четиридесет депутати в парламента; след като докараха България до това да бъде определяна като най-корумпираната страна в Европа, Висшия партиен съвет се събра и гласува... доверие на своя лидер, бившия премиер Сергей Дмитриевич Станишев.

Това гласуване е знак за едно – че социалистите не обитават реалността. Обитават някаква си техен, изцяло измислен свят, в който всичките им действия са били честни и правилни, направили са всичко за страната си, водени са от безукорен партиен вожд и всички ги обичат, само дето са временно заблудени от някакви си там лоши популисти.

Тази визия не е само наивна и глуповата, тя е просто дебилна. Да си сляп за това, че хората просто не могат да те търпят, и да обяснаваш политическото си пропадане с очевадни глупости – както примерно Станишев обяснява изборния си провал с онези 31 мажоритарни кандидатури, наложени му от Първанов – това е не просто паническа реакция, това си е чиста политическа шизофрения. От такава очевидно страдат онези 122 членове на ВПС, които подкрепиха Станишев, срещу само 29 против.

Има и един много съществен въпрос: на кому е нужно и за какво служи гласованото от висшия партиен орган доверие. Ясно е, че Станишев е вече неспасяем като лидер – и ако бъде съхранен, то тогава партията става неспасяема. Ясно е, че на 18 октомври, когато се свиква партиен конгрес, той ще трябва да подаде оставка, ако не иска да превърне БСП в политическо джудже, което се бори на ръба на парламентарната бариера единствено за оцеляването на неколцина лидери. Ясно е и че позицията на членовете на висшия съвет много радикално се разминава с тази на редовите социалисти, които – след като изкараха един цял мандат, скърцайки със зъби пред превъплъщението на тяхната „социална” партия в партия на олигархията, сега поне се надяваха, че другарите ще се освестят, ще напъдят несвестния момчурляк с рехавите мустачки и ще поемат курс в правилната посока.

И след като всичко това е ясно, не е ясно само какъв е смисълът на този политически жест – гласуването на доверие на Станишев. Възможни са само два отговора – или БСП тайно, неусетно и полека се е превърнала в лидерска партия – и Висшия й партиен съвет е само декоративен елемент към всевластието на нейния – нека си го кажем направо – комичен лидер. Или – което е по-вероятно – става дума за ритуал, за систематичен отказ да се поемат отговорности дори когато греховете са очевидни и последствията – видими; отказ, който е самата сърцевина на политическата специфика на тази партия.

Социалистът или – ако трябва да наричаме нещата с истинските им имена – комунистът е винаги прав. И винаги невинен. Особено в два случая: когато е преял с власт така, както беше преяла тройната коалиция – и когато е стигнал до самото дъно на провала – където е БСП сега. Справка: Сергей Дмитриевич: „Независимо от моите лични грешки няма от какво да се срамувам като лидер на БСП и министър-председател.” Може би някой психотерапевт би го поправил – освен че няма от какво да се срамува, няма и как – тъй като е напълно лишен от чувство за срам.

Безсрамен, по-безсрамен, най-безсрамен, социалист, Сергей Станишев. И вече носи доверието си като роза на ревера. Да му е честито порчее – то ще му послужи толкова, колкото дрънкулката на хотентота.