Новата антикоалиционна тройна коалиция

Спомняте ли си ироничният въпрос на репортера Найо Тицин: „Ваше величество, колко е часът”? С него той успя да ядоса невъзмутимия разбивач на политическото статукво от Мадрид, който в редките случаи, когато изобщо обръщаше внимание на журналистическите въпроси, се измъкваше с фрази от рода на „ не му е дошло времето”.

Дошло му е времето да попитам друго превъзходителство, оказало се превъзходно окопано на върха на държавата. „Колко е часът, ваше превъзходителство Първанов”? Защото превъзходителството много обича да говори за „12 без 5”.

Сега е „12 без 5”. Текат последните часове, преди обявяването на следващия кабинет. Ако превъзходителството беше последователен в своите уж страшно принципни виждания, трябваше да има коалиция. Проглуши ни ушите с призивите за коалиция като по-добрия, цивилизования, европейския модел на управление. И като на малоумни ни повтори всичко това в „12 без 5” преди самите избори. Ама наистина беше в „12 без 5”, когато посъветва бъдещите победители да се обединят и формират коалиция с втория и с още един парламентарен субект.

Времето за правенето на коалиция дойде и вече отминава, а превъзходителството мълчи. Няма го никакъв да ни развие теорията си за коалициите като най-висша изява на демокрацията ( ако не броим вероятно демократическия социализъм от по ранния етап на същата по нашите земи, където оксимороните виреят особено добре).

Работата е там, че превъзходителството е зает. В момента е на лов. Не, не е край Симитли, докато се пече на бавен огън без негово участие бъдещото некоалиционно правителство. Нито е на отстрел на забранен за отстрел козел в Узбекистан. Той дебне от засада как върви евентуалното поглъщане на някои от дългогодишните му врагове. Преди ловуваше със Сокол, сега се наслаждава на големия мускулест хищник в българската политика и мълчаливо го насъсква да излапа без остатък онези синковци, които му пречат на пълното щастие от години.

Ако беше наистина принципен, за какъвто се представя, превъзходителството щеше отново да демонстрира публично високата си политическа култура, мерило за която е коалиционната ( така ни е казвал нееднократно). Обаче къде ти – нека се изпотрепят, пък тогава може и да благоволи да си предложи услугите на арбитър ( миналият път беше акушер на правата на политически родител на своя наследник в партията Сергей).

Докато гледа с бащинско задоволство как коалиционно некултурните си ръмжат, сигурно си мисли, че ако някой репортер пробие антимедийния кордон около него и успее да го попита дали е в час, си има готов отговор: „ сега ситуацията е различна, има ясен победител и не се налага да се меся”. И щеше да бъде прав, ако само допреди две седмици не прокламираше, че коалицията е най-висшата изява на модерния управленски разум.

За да го каже отново не се нуждае от покана от страна на Бойко Борсов. Да, големият победител на изборите, който вече се ангажира с каузата на „ сам юнак на коня”, едва ли би си променил мнението. Но заради принципите си, ако са автентични, превъзходителството би трябвало да защити раждането на коалиционен кабинет – нямаше да е първото му лицемерно изявление за това колко е важно да има силно дясно пространство.

Вместо това превъзходителството звучно мълчи. С което на практика казва : „ давай, Бойко, смачкай ги”!

В крайна сметка, може и да стане. Съзнателно, или не, но с тази цел се оформя нова тройна коалиция в състав: мълчаливият Първанов, шумният Сидеров и силовият Борисов.

А може и да се провалят, както се провалиха всички брътвежи от рода на „гласуваш за Бойко, получаваш Костов”, или за „коалиция на първия, плюс втория и още един” ( нещо като изисканата фукня на Стоичков „айн цу цвай, цу драй дрън!” по адрес на германските футболисти през 1994 г).  Да не говорим за претенцията на Доган, че без него „малко трудно ще се състави ново мнозинство”, а се оказа, че вече и за съюзник в опозиция не го искат.

Ще бъде важно да се види, дали ще зяпаме застиналия на „12 без 5” местен часовник, или все пак ще се намери изход с приравняване към европейското време.
Би трябвало, нали на управленския старт са Граждани за европейско развитие на България!

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/