ЗА СВИНЯТА И КАЛТА

Ако една цяла нация е единна в желанието си да елиминира от политическата сцена ченге като Ахмед Доган, ако тя е способна да сменя власт, тя би трябвало да обърне вниманието си към истинския корен на проблема – възродителния процес, или апогея на малоумието на правешкия гангстер. Би трябвало.

Новият глава на държавата Бойко Борисов би трябвало да раздипли скритите страници на това «преселение», останало в историята като саркастичното «етнически туризъм», въпреки негативите от миналото му, когато го обвиняват че е бил, освен  мутра и мафиот,  бронебойната жилетка на гърба на Тодор Живков.

Как стана така, че масата турци, изолирани и смачкани от партийно-десарската машина за цели петдесет години, сега боготвори Ахмед Доган – ДеСар по убеждение и призвание, идеалния инструмент в ръцете на  тоталитарната  месомелачка, човекът, който дори и в затвора е изпълнявал мисията на ДеСарския генералитет?

Ако Бойко Борисов харесва т.н. «възродителен процес»,  но не харесва методите му, защо не изкара наяве тия, които са ги прилагали: местни и висши ДеСари, окрилени от партийни нареждания и заповеди. Да ни даде имена, списъци с имена на тия, много от които сега тихичко си копаят доматите като скрити нацисти.  А господин Доган би могъл да ни обясни (защо не и като обвиняем)  как точно е станало неговото обръщане от турчин на комунистическо ченге.

Господин Борисов не трябва да се страхува, че ще натопи ръцете си в смрадливата помия на тоталитарните методи – той трябва само да остави това в ръцете на работливи журналисти, да пишат и да вадят на показ. На него би му помогнала и групата  турци-дисиденти, които отдавна са ни показали че не споделят идеите на тая «на два строя метреса» Ахмед Доган.

Бойко Борисов също така може да попита в очите самите турци, колкото и неграмотни да са те, как от комунистическа   метреса сега той е  пост-комунистически паша? Дали паметта им е къса, или се правят на ударени?

Не е ли любопитно да разберем кой е ДеСарския идеолог,  замислял гениални планове за действие, за етническо прочистване и за чиста българска раса? За чиста българска раса и за нов хилядогодишен райх!  Не е ли любопитно да разберем на какво е бил способен партийния авангард на работническата класа и кой е слагал подписите си, колективно или индивидуално? В кой  “inner sanctum” се е дробела попарата, която трябва да лапаме сега?

За цели двадесет години българите наблюдават как тоя авангард, начело с президента, се опитва да си измие ръцете. Ако им позволим ще сме не повече от свинята на Христо Смирненски от «Приказка за тинята»:

«И аз от тоя свят съм недоволна:

Да, толкоз малко кал и смрад!»...

Замитане на боклука под чергата в името на нова икономическа политика също няма да помогне: Доган тепърва ще разиграва картата на сепаратизма.