Сламката "Брюксел"

На 22 юли Европейската комисия ще огласи поредния си доклад за България. За разлика от друг път оценките в него едва ли ще предизвикат кой знае какъв обществен интерес. Досега официалните сигнали от Брюксел бяха предвестници на събитията, сега докладът идва малко постфактум. Откъси от него вече изтекоха в медиите и от тях става ясно, че той ще повтаря и като тон, и като съдържание предишните. Наблюдаващите са видели отделни положителни мерки, но като цяло за пореден път констатират липса на политическа воля за борба с корупцията. И мониторингът продължава. Новина няма, но пасивите очевидно ще бъдат за сметка на вече отиващото си правителство, а новото започва на чисто. Разбира се, ние продължаваме да следим сигналите от Брюксел, защото чакаме най-после да тръгне замразеното евросубсидиране и България да започне да се ползва от преимуществата, които членството в ЕС дава. "Брюксел" обаче (като събирателно понятие, включващо не само ЕК, но и други важни структури) за българските граждани през последните години беше нещо много повече от щедра леля, която не бива да сърдим. "Брюксел" за мнозина беше последната надежда, че някой може да въведе правила и да озапти развилнялата се политикономическа класа. В повечето европейски страни отношението към ЕС е основен водоразделител в политическото пространство. У нас евроскептицизъм няма (с изключение на крайнолевите националисти, подписали тия дни меморандума на ГЕРБ), а

"Брюксел" си беше направо вътрешнополитически фактор

- коректив на управляващите и то, общо взето, единствен.

През последните 4 години гласът на еврокомисарите и еврочиновниците тежеше повече от този на опозицията, парламентарна и извънпарламентарна. Двуполюсен модел, в който едната страна е тройната коалиция, а в другата - ЕК, Марк Грей, Майкъл Лий, ОЛАФ и т.н. Политиката до голяма степен е борба за налагане на интерпретация върху ставащото. Единият признат авторитет в тази борба беше Сергей Станишев и приближените му съветници социолози, които твърдяха, че животът става все по-хубав. Другият авторитет бяха евроинституциите, които не просто говореха, а направо отрязаха милиони евро заради безогледната корупция в държавата България. Целият политически дебат беше сведен до корупцията, а парламентарната опозиция се опита да се възползва от сгъстяващите се над БСП облаци, но не успя. Успя Бойко Борисов.

Сега ситуацията изглежда променена. Но не е чудно следващите доклади на Еврокомисията отново да станат интересни. Просто "Брюксел" отново се очертава като единственият реален опонент на управляващите - глас, който обществото е склонно да чуе. Вече стана ясно, че Борисов не възнамерява да дели властта с никого и ще използва сегашната си сила, за да натика в ъгъла спряганите като негови партньори формации. Ще ги шантажира с обвинението: "Щом не гласувате за мен, значи сте с комунистите." Просто ГЕРБ в момента има преимуществото, което имаше и НДСВ през 2001 г - всяко гласуване "против" управляващите автоматично сближава леви и десни, сини и червени, а това е убийствено за десните, които по принцип са много по-зависими от начина, по който присъстват в публичното пространство. След четиригодишното управление на Симеон II през 2005 г. БСП излезе начело на държавата, а сините фракции станаха четвърта и пета политическа сила. Днес НДСВ го няма, но съотношението между сини и червени като парламентарно представителство е същото. Това се случва, когато властта бъде заета от аморфна центристка формация.

Борисов не просто се стреми към цялата власт, а да бъде и единственият меродавен авторитет в полето на политическото. Царски ходове с генералски тембър - всички трябва да ме подкрепят и няма "не искам"! Борисов представя преговорите с политическите си партньори като "пазарлък" и "изнудване за министерски кресла", за да спечели обществена подкрепа от отказа си да води преговори. Естествено, никой не дава безусловна подкрепа, когато не е допуснат до процеса на формиране на политика и вземане на решения, още повече без уточняване на параметрите на управлението, което трябва да бъде подкрепяно. В момента обаче общественото мнение не е готово да разбере това и "партньорите" на ГЕРБ нямат полезен ход.

Такава е волята на избирателя и в близко време

ГЕРБ няма да има сериозен политически опонент

БСП е тотално дискредитирана - катастрофата не е толкова дори в загубата на електорат, колкото в символните поражения. Отляво нищо не заплашва хегемонията на ГЕРБ. Отдясно Синята коалиция доста време ще се чуди управлява ли или е в опозиция, изобщо ще си носи кръста на решението да легитимира ГЕРБ като "дясна", че даже и "реформаторска" партия.

Остава Брюксел. А както видяхме през последните 4 години, Еврокомисията не е толкова категорична, колкото ни се иска. Администраторите на еврофондовете не се поколебаха да спрат парите, Барозу обаче до последно даваше уклончиви квалификации за правителството на Станишев. Експертната оценка за корупцията беше ясна, но на политическата й липсваше твърдост. И това е обяснимо - "Брюксел" нито иска, нито може да поеме България на ръчно управление. Еврокомисията гледа на всяко правителство като на партньор, защото са в една лодка. Но жадуващите правила и справедливост и за сламка се хващат.

А защо въобще е нужно да има критика, ще каже някой, нека видим Бойко Борисов какво ще направи - може пък да няма нужда от корективи?! Може, но съставът на парламентарната група на ГЕРБ и първите ходове на Борисов не навяват особен оптимизъм. И диалогът на новото правителство с Брюксел едва ли ще бъде безоблачен, поне по една причина. Европейските политици и висши чиновници искат механизми за възпиране на корупцията, Борисов разбира справянето с нея като лично дело. Едното е систематично елиминиране на предпоставките за кражби, другото е раздаване на справедливост в стил "Дон Корлеоне" в най-добрия случай. Поне досега управленският стил на Бойко Борисов беше такъв. Всъщност за повечето българи точно това е правилният начин. Българите си представят властта като персонифицирана и мъжествена. И, изглежда, обичат Бойко Борисов. Да видим ще го обикне ли и Европа.

* Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски".

От: http://dnevnik.bg/