Едвин СугаревНова проверка на имотите на Ахмед Доган била разпоредила прокуратурата. Звучи оптимистично – още повече, че първия депутат от ДПС – скандалния бивш кмет на Велинград Фидел Беев – вече получи ефективна присъда. Може би родното обвинение, освободено от пристягащия го обръч от политически чадъри на тройната коалиция, действително възнамерява да се размърда?
И може би най-сетне наистина ще се заеме с Ахмед Доган – години след като той по най-циничен начин хвърли в лицето на обществото признанието за същността на оглавяваната от него политикономическа корпорация – структурирана като обръчи от приятелски фирми и поддържана чрез власт и влияние; след като заяви в прав текст, че той е властта и той раздава „порциона” в държавата, а депутатите нищо не значат; след като от от десетилетия демонстрира несъвместим с доходите си стандарт на живот и луксозните яхти вече не му стигат, та иска да си купи летяща чиния; след като един от най-доверените му служители бе намерен прострелян в неговите сараи и това набързо бе обявено за самоубийство; след като...
Има сигурно още много такива „след като...” И точно в тях е проблемът. Проблемът на прокуратурата по-точно. Защото „след като” тройната коалиция отиде в историята, главният прокурор Борис Велчев внезапно обяви, че следващите шест месеца били решаващите за борбата с корупцията и престъпността. Има обаче един малък въпрос: с какво по-точно тези шест месеца са по-решаващи от изтеклите три и половина години от неговия мандат? И какво по-точно е правил той през тези три и половина години – през които именно България си спечели славата на най-корумпираната страна в Европа?
Ще кажете, че това няма нищо общо с Ахмед Доган. Напротив, има. Няма как да се вярва на тази прокуратура (и на този главен прокурор), докато тя (и той в персоналното си, представляващо я качество) не даде задоволителен отговор защо бе глуха, няма и сляпа досега, а днес бодряшки потрива ръце и припява: дойде решителния момент в нашата славна битка...
И дали наистина е дошъл? Същият този главен прокурор заяви, че няма основание да бъде свален имунитета на Ахмед Доган заради неговата изцепка за това как той бил властта и разпределял порциона в държавата, а депутатите нищо не значели. Нямало било престъпление – затова и искането, официално внесено от Волен Сидеров, било неоснователно.
Пита се обаче прокуратурата какво е направила, за да провери дали пък наистина няма престъпление – например в контролираните от ДПС министерства на земеделието и екологията; например при бедствието Емел Етем – дали пък там де факто не се е осъществявал именно принципа – аз съм властта и от мен зависи разпределението на благата? Прочее как се разпределяха благата там, как се печелеха проекти и как се точеха еврофондове, знаят вече и децата – и ако това за главния прокурор на България не е престъпление, остава висящ въпросът дали страната ни изобщо има Конституция, в който пише кой представлява властта, кой е нейния суверен и кой разпределя държавните харчове – и ако все пак има, то какво означава тя за обвинител №1.
ПрокурорътВалери Първанов вероятно има право, като се жалва за недоразуменията и оглушките на НАП – от която обвинението е поискало данни за имотите, приписвани на Доган: „При първото запитване ние получихме само кои фирми са собственици на тези имоти. Явно не са ни разбрали какво точно питаме. В онова време много хора не разбираха какво точно се иска от тях. Напоследък изведнъж им се отпушиха ушите.” Само че – как стоеше въпросът с ушите на самата прокуратура?
Че институцията на Мургина бавеше топката по исканата яснота за тези имоти, е факт – тя си прави оглушки в течение на цели осем месеца, преди да отговори на искането на цяла една парламентарна комисия за справка, която може да бъде направена за няколко часа – само че това бавене беше много добре известно и коментирано в медиите – и самият този факт би трябвало на провокира прокурорска намеса. Прокуратурата би могла да се самосезира да да започне съответното разследване – не само за Догановите имоти, но и за това поради какви причини една държавна институция отказва да изпълнява конституционните си задължения и де факто саботира възможността за контрол от страна на парламента. Или може би прокурорите не четат вестници?
Според Първанов на името на Доган не се водят имоти. Естиствено, че няма да се водят – общоприета и винаги спазвана практика е българските политици да използват подставени фирми и лица, на които да прехвърлят неудобната по мащабите си собственост, често без да се отказват от нейното ползване. С една подробност обаче – Доган в течение на цяло десетилетие не е подавал изискваната по закон декларация до Сметната палата, като се е ограничавал с констатацията, че няма промени в имущественото му състояние.
Сега изведнъж се оказва, че промени все пак е имало – например е прехвърлил – неизвестно кому – имот в родното му село Дръндар, на чиято територия междувременно се е пръкнал цял замък. Пита се – кога и с какви средства го е придобил? Пита се също: дали пък някои от фирмите, на чието име се водят неговите имоти – като Минстрой холдинг например – който е част от някогашната империя на Илия Павлов, а днес е основен спонсор на ДПС, не са имали реални бонуси при разпределението на „порциона”? Дали не се спечелили примерно търгове, обществени поръчки и проекти от държавните фондове – благодарение на факта, че Доган управлява собствеността си чрез тях? И дали пък други, никому неизвестни фирми, на които се водят негови имоти, могат да докажат с какви пари са ги придобили – и дали са платили данъци върху тези суми?
Ще се справи ли с подобна задача прокуратурата? Ако се съди по обещанията на Първанов – да. Само че Доган хич не изглежда разтревожен. „Не очаквам нищо от проверката на данъчните” – коментира той новата прокурорска инициатива. Дано не се окаже прав.