Иво Инджев„Свободата на вашата страна зависи преди всичко от нейната независимост от руските енергийни източници”.
Страната е Украйна, към която с такива думи се обърна американския вицепрезидент Джо Байдън. Казаното от него важи обаче още повече за България..
Дисбалансът в стокообмена на България с Русия е в съотношение около 1 към 10 и е такъв именно заради заробващата българската икономика едностранна зависимост от руските суровини. Прочитът на казаното от Байдън, познавач на международните отношения с десетилетия висш пилотаж в нея зад гърба си, е еднозначен. Макар да не е адресиран към България, той е повече от валиден за нашата страна.
Избирам този акцент от „голямата политика” в деня на смяната на изпълнителната власт в България, когато кабинетът на тройната коалиция подаде оставка. Основна характеристика на отиващата си власт, която никога под никаква форма не беше декларирана открито, беше особената й благосклонност към чужда държава, с която България няма договорни отношения.
За това , че Станишев слиза от върха, скърбят обаче открито в Москва. Тамошните медии, за разлика от българските ( на които е забранено да се разпростират по широко застъпената и в западния печат тема) жалят искрено за тройната коалиция в София. Московският „Ведомости” направо възкликва като на погребение, че след падането от власт на досегашното управление в София тяхната страна била осиротяла откъм симпатизиращи управници в Европа.
Пита се защо този очевиден факт е до такава степен табу за българските медии и никога, ама абсолютно никога не беше признат от тройната коалиция и нейния акушер Първанов? Срамно ли е да си признаеш тази истина, щом като самите руснаци така настойчиво я припомнят? А и не е ли чудна картинката на солидарното мълчание на власт и медии по въпроса – какво по ярко доказателство, че между тях имаше „един ясен симбиоз”( както каза веднъж Станишев по друг повод)?
Явно е срамно. Няма друго обяснение за това лицемерие. А щом е срамно, новите управници трябва да зададат въпроса кой, защо,как и срещу колко посрами европейска България.
Страницата вече е обърната. Но не е прочетена. Чухме много закани за разкриване на безобразията на предишното управление.
Остава да видим, дали пак ще броят дупките по чорапите на досегашния властник, както стана със сваления Тодор Живков. Той беше на път да ликвидира България като държава, като я поднесе на тепсия на СССР, но беше осъден със смехотворни обвинения и превърнат в страдалец.
Ще бъдат ли отново оставени да се измъкнат по шити с бели конци терлици виновниците за компрометирането на България и за истински големите престъпления от стратегически характер? Няма ли поне да бъдат попитани да отговарят публично защо толкова съжаляват за тях в Москва, че поне веднъж да бъдат провокирани да проговорят по най-цензурираната тема от периода на тяхното управление?
До момента големите победители на изборите, ако изключим заявката на Бойко Борисов да разсъждава наново за проектите в Белене и „Южен поток”, с нищо не дават да се разбере как ще постъпят спрямо колониалната зависимост на България и какви мерки ще предприемат за нейното преодоляване. Дано да са гледали новините от Киев, за да се подсетят.
Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/