Националната банка като клон на ДС

Всички председатели на БНБ от десети ноември чак до 1997 г. са били сътрудници на ДС – става ясно от поредното разсекретяване на комисията по досиетата. Без изключение. Най-важните техни заместници – също. Институцията, която оперира с парите на държавата, е била плътно покрита от кадри на бившите тайни служби на комунистическа България – и на практика превърната в клон на бившата уж Държъвна сигурност. Което е – струва ми се – най-красноречивото доказателство, че българския преход е де факто сценарий за прехвърляне на политическата власт на комунистите на икономическа основа – в полза на тогавашната партокрация и нейните синове и внуци.

В случая не става дума за това как и в полза на кого е управлявана БНБ. Става дума за родилните петна на днешната българска олигархия, за тайната финансова помпа, която издуваше мускулите на родната ни организирана престъпност.Става дума за създаването на кухи банки, които всъщност бяха инструменти за прехвърляне на държавните финансове активи в частни джобове – чрез прословутото „рефинансиране”, осъществявано именно чрез подписите на въпросните банкови босове; ако някой случайно е забравил, само в Първа частна банка потънаха към 26 милиарда лева именно чрез този механизъм. Става дума за манифактурата за производството на кредитни милионери, за безсрамните банкови фалити, подготвени по времето на Беров и реализирани при Виденов – в които изгоряха спестяванията на милиони българи, а играчите на ДС надиплиха дебели пачки във външни сметки.

Става дума и за криминалния износ на капитали от  България, изчисляван дори от закрилащата далаверата прокуратура на някъде към седем милиарда марки. Става дума за 520 процента инфлация и заплати от десетина долара, с които хората трябваше да преживяват в края на 1996-та и началото на 1997 г. Става дума за голямото банково ограбване на страната ни – останало изцяло безнаказано: не само че няма осъден банкер – извън някакви случайни дребни риби – но и повечето представители на тази висша порода труженици на ДС, заграбили милиарди, осъдиха държавата за това, че си била позволила да ги обвинява.

Днес вече е видно кой е стоял на върха на престъпната пирамида: ДС чрез доверените си и проверени кадри. Нейни са били не само председателите Иван Драгневски, Тодор Вълчев и Любомир Филипов, но и ред техните заместници и членове на Управителния съвет на националния ни трезор – като Тодор Чавдаров, Пламен Илчев, Стоян Шукеров и Камен Тошков, началници на управления като Георги Нешев и Иван Вълков, главни ревизори като Кольо Парамов.

Но очевидно главната фигура в грандиозното банково ограбване на България е бил не друг, а добре възпитаният Тодор Вълчев – когото някога политици и журналисти се скъсваха да хвалят, сочейки го като консенсусната фигура, която се ползва с доверието и на левицата, и на десницата. Тъкмо този достолепен възрастен професор с изискани маниери, управлявал БНБ между 1991 и 1996 г., е бил агент на Второ главно с агентурно име Сотир, вербуван за пръв път още в далечната 1951 г. и за втори път – през 1973 г.

По негово време се регистрираха почти всички български банки, повечето от които с взет на кредит капитал; пак тогава се създадоха и изгърмяха прочутите пирамиди, надигна се огромната вълна от кредити, раздавани без покритие – на приятелски фирми и доверени лица, които и не смятаха да ги връщат; пак тогава в бездънните ями на честните трезори изтичаха милиардите на БНБ и ДСК, пак тогава тези, които знаеха за главоломните скокове на определяния от БНБ валутен курс, правеха милиони в рамките на броени дни.

Това е цената на съхранените тайни на ДС – това е и цената на дългата и мръсна кампания срещу разкриването на доситетата, на профанирането и обезценяването на скритите в тях истини, това е цената на приказки като тази на Сергей Станишев, според когото който се интересува от досиета, е ненормален.

Една дребна, отдавна забравена подробност – в България имаше един единствен лустрационен текст, който мина през гласуване в Народното събрание – но не като закон за лустрацията, а като параграф в Закона за банките и кредитното дело. Според този текст бившите сътрудници на ДС нямаха право да заемат ръководни места в българската банкова система. Този текст бе оспорен пред Конституционния съд – разбира се, с подписка на левицата – и бе съответно отменен, тъй като по това време доста от конституционните съдии имаха двойни имена и биографии. Така парите на България останаха в ръцете на ДС – последствията са известни на всички.

И едно последно доказателство за това, че става дума не за случайно струпване на ченгета на ръководни постове в националния ни трезор, а за добре обмислена операция на ДС, която изисква и съответната конфиденциалност. Разглеждайки документите, свързани с Тодор Вълчев, комисията по досиетата се натъкнала на писма от – забележете! – юни 1990 г. (когато ДС уж вече не съществува), с които се иска "да бъдат заличени от всички картотеки данните за аг. "Сотир".

Един акт, който според мен не се нуждае от коментар. И който обяснява една проста на пръв поглед истина – бившата комунистическа номенклатура чрез експертната помощ на ДС ограби България. Бръкна директно в моя джоб, в твоя, в джобовете на всеки от нас. И е редно да си припомняме прецедента, при който националната ни банка се оказа клон на ДС – особено когато се колебаем за кого да гласуваме, или когато някой ни убеждава за пореден път – стига вече с тези досиета.