Стихове

Кръстю Пастухов

*    *    *

 

– Да бъде светлина! –

                  провикнал се

                                 Рембранд,

оглеждайки

            природата

                        посредствена

                                     наоколо

и скромната земя,

                   по-ниска

                                 от водата,

където

                мълком

                                и несмело

поникват

               малките

                                холандци.

И става светлина –

                  ту в мътен,

                         ту в сияен ден

надничат

            хиляди лалета

                            любопитно,

да зърнат

                 малките холандци

как пият

            светла бира

                      в халби грапави

и сякаш

            със дъната им

                                 измерват

дълбината

            на небето.

 

 

*    *    *

 

Бавно подвижни

            като на Реноар

са ръцете ми

        вече

 накрая,

но не изпитват

                           тъгата

между смърт

                       и

                           живот,

а онази безпомощност,

дето

     май не е

          стихотворение

                                мое.

 

 

*    *    *

            по Леонардо да Винчи

 

- Ракията

        поема

              всички  аромати

                            на цветята

                                      и цвета им.

Сложи

            във чашата

                        синчец

и след това

            листца от мак! –

ми рече

            Леонардо

и сивото небе

            над Висла

                      светна

                            изведнъж

                                        лазурено,

а аз допих

            останалото

                        в чашата,

за да изглеждам

            в огледалото

                         лазурен

                                бистър

                                     и усмихнат.

 

 

*    *    *

 

            На Ана

 

Ако можех

             тъй както

                          Бетовен

по кожата ти

      да премина

                   сякаш

                          е пиано,

ни би ли

            сложила и ти

                        ръцете си

на раменете ми

                   тъй нежно –

като “Лунната соната”.

 

 

*    *    *

 

            На Еми

 

Когато

            комунистите

                  все още бяха

                                    атеисти

и ние тайно

            кичехме елхичките

                                за Коледа

сестричката ми

            пееше наум

                        O Tannenbaum,

на мен ми идеше

                            да го запаля

вековния

            Елхови лес,

дръвче да не остане,

за да не дам

                  на дед Мороз

Червената звезда

                   навръх елхата

                                да закичи.

 

 

*    *    *

 

И нека сняг вали

и нека всичко

                       побелее.

Ще се прочисти

                  черната

                             земя,

та слънцето

    да има

                 де

        да нарисува

         пролетта.

 

 

*    *    *

 

Май

            няма

                     Синя птица,

защото

      никога

            на рамото ми

                       не е кацала.

Знам само

              сини минзухари,

които,

            чудя се как,

с малката си

                   остра

                             силица

през три земи

            замръзнали

                        пронизват

старите

            подметки

                на обувките ми

и за усмивка

            пролетна

                  ме гъделичкат.