Още не се е започнало и се започна…

Още не се е започнало и се започна…Новото правителство тепърва ще бъде гласувано, но от „негово име” вече получавам предупреждения да не го критикувам ( засега – само анонимни).

Направо е забележително колко е устойчива тази традиция. По живково време лекичко ме отстраниха от национален ефир за волнодумство. За доносите, изписани тогава срещу мен, ще стане дума друг път…

След „промяната” неофициалният министър на пропагандата на всесилната БСП Стефан Продев ме клеймеше ( всъщност- незаслужено ме величаеше като „идеолог на синята идея”) и призоваваше да бъда забравен навеки като „случайно лице” в българската журналистика, след като бях прогонен от поста директор на БТА през 1993 г.

Още на първия ми работен ден като главен редактор на националния всекидневник „Експрес”, няколко месеца след скандала в БТА, бях посрещнат със заплахи и натиск с откровеното обяснение, че ще навредя заради лошите си отношения с правителството на Беров. Рекламодатели ми звъннаха директно да предупредят, че заради мен ще си оттеглят рекламите. Както и стана. След което се наложи и аз да се оттегля.

В радио „Свободна Европа” ми крещяха по тлефона анонимни. Вбесени от мои коментари ми съобщаваха да очаквам изпълнението на смъртната ми присъда.

И дори като главен редактор на в. „Демокрация”, сред съмишленици, си създадох врагове сред онези, които смятаха, че на правата на партийността могат да пробутат във вестника каквото си пожелаят, но удариха на камък. Най-много ги ядоса фактът, че за 11 месеца на поста нито веднъж не посетих партиен форум, партийната парламентарна група или дори офисите на партията, с които редакцията делеше една сграда- идиотският извод беше ( от това нежелание да се явявам на инструктаж и да се бутам в политическите котерии ?!), е че съм внедрен враг. Макар един такъв да би направил точно обратното, обаче къде ти логика в тези размисли?

В Би Ти Ви трябваше да преодолявам негативизма, стигаш до бойкот на предаването, което водех, от страна на еуфоричните победители на изборите през 2001 г. Видният по онова време царски депутат Кошлуков дори се обади със заплахи по телефона. Сигурно е бил много учуден, когато имах дързостта да преразкажа в ефир неговите закани.

За периода на тройната коалиция, доминирана от червено управление, дори няма нужда да припомням в какво менгеме попаднах.

Може моят опит да не е повод за обобщение, нито дори да не е кой знае колко представителен, но все пак е симптоматичен. Първите познати симптоми вече се появяват. Мога да отговоря на стандартната ситуация, в която толкова пъти съм попадал, единствено със стандартите, заради които напоследък ми се наложи три години да остана на свободна практика.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/