Да им пожелаем „неприятна работа“!

Инцидент с невероятно щастлив край, вместо с взрив на цистерна с гориво в близост до жилищни сгради, е поредното напомняне за …миналото. Миналото?

Точно така. Корупцията е история с богато минало.

Късметът запалилата се на бензиностанция във Велико Търново цистерна да не се превърне в нещо като еквивалент на въздушна бомбардировка върху квартала, е свързан и с личната доблест на служител. С риск на живота си, имайки случайно маркуч в ръката, той успял да потуши пожара в зародиш. А можеше и да няма храбър мъж наблизо…

Самото съществуване на такива рискови фактори за живота и имуществото на хората, като бензиностанции насред жилищни зони, е сред крещящите доказателства за онова, за което всички говорят тук и в чужбина: КОРУПЦИЯ!

Доказателствата за нея са навсякъде и казусът с бензиностанциите е сред най- взривоопасните. Какво обаче трябва да се случи, за да се сепнат държавните органи, призвани да се борят с нея? Да стане земетресение ( да не дава Господ) и като в турския град Измит да осъзнаем, че калпавото отношение към законите, толерирано от подкупни чиновници, струва най-скъпото, човешки живот?!

Темата е безкрайна, но обикновено е смятана за преливане от пусто в празно. В момента отново има логика въпросът с масовото прегазване на правилата и законите да бъде повдигнат. Защото новата власт беше повикана в управлението от хората именно заради надеждата, че най-после нещо ще се случи в това отношение.

Предстоят да се изпълняват обещания. Това е свързано с мерки, засягащи интереси. Групи хора, понякога големи и шумни, ще се съпротивяват. Но управляващите винаги трябва да помнят, че служат на единствено важното мнозинство: на гражданите.

Спомнете си например какъв страшен вой се надигна срещу въвеждането на касовите апарати – хиляди таксиметрови шофьори и продавачи заплашваха с бунтове. Те са голяма и организирана сила. Но в край сметка милиони граждани имаха интерес мярката да бъде въведена и днес вече никой не оспорва нейната легитимност и обоснованост.

Законодателната и изпълнителната власт, с голям потенциал за взимане на решения на този етап, са функция на тези граждани. Може да е много храбро да се поеме едноличната отговорност за оправдаване на техните надежди, но ще е още по-тежко ( от обикновено), ако едноличните отговорници за личните ни съдби се провалят в начинанието. Защото няма да има кого да обвиняват.

Такъв е залогът в навечерието на първия работен ден на новото правителство. Стандартното и обикновено нищо незначещо пожелание за „приятна работа” не върши работа като за тях. Да им пожелаем неприятна работа – приятната, в дадения случай, щеше да означава , да не си цапат ръцете с трудни решения и да ги протягат за лесно спечелени пари.