Дупката в бюджета, или за дългия нос на Пламен Орешарски

Спомня ли си някой бодряшките уверения как кризата няма да ни застигне, как европейските икономисти всъщност трябва да се учат от нас как да се правят с кризите, как бюджетът за настоящата година ще бъде изпълнен и как предвидените в него финансови буфери са предостатъчни, за да неутрализират всякакви негативни последици и непредвидени обстоятелства, как няма да има рецесия, а ще има прираст – макар и не чак толкова голям, колкото предишната година?

Спомня ли си някой за големите хвалби по адрес на финансовия министър Пламен Орешарски (който впрочем някога бе зам.председател на СДС и кандидат за софийски кмет, оттеглен в последния момент поради прекалено топли отношения с Васил Божков - Черепа), преклонението пред неговия финансов гений, категоричният отказ на Сергей Станишев да поиска оставката му дори при драстичния скандал с НАП и следствената днес Мургина, чието управление над приходите на държавата Орешарски с толкова плам защити?

Спомня ли си някой как през цялото управление на тройната коалиция все оставаха едни бюджетни излишъци от по един, два или три милиарда, които правителството с лека ръка и щедро сърце харчеше за броени дни – в полза на електорално важните си общини и разнообразни обществени поръчки, захранващи нечии обръчи от фирми?

А спомня ли си някай как буквално оня ден, при избора на новото правителство, бившият вече премиер Сергей Станишев заяви пред Народното събрание, че оставя държавата в добро финансово състояние?

Уви. Картината се оказа съвсем различна. А именно: България ще завърши годината със спад на брутния си вътрешен продект от 6,3% - при заложен в бюджета ръст от 4,7%. Разликата или – иначе казано – неизпълнението на финансовите обещания на правителството, узаконени чрез оснавния за всяка държава закон – този за бюджета – се измерва с 11,4%.

При това положение в държавната хазна зейва дупка от два и половина милиарда лева между приходите и разходите, която трябва спешно да бъде запълнена от новото правителство. Следователно – то трябва да предприема всевъзможни непопулярни мерки: съкращения, орязване на фондове и финансирания, свиване на всякакви държавни и обществени харчове – за да покрие вересиите на тройната коалиция, харчила като за последно и лъгала като дърт циганин.

Лъжците все пак не са анонимни – имат си физиономии. Основният е, разбира се, Сергей Станишев – но с това му качество отдавна сме свикнали. Не по-малко основен обаче е Орешарски: лъгал ни професионално, умно и компетентно. Той нали уж минаваше за „независим” експерт, на чиито плещи лежи най-тежката отговорност в държавата: отговорността за нейните приходи и харчове? Е, ако наистина се е мислел за такъв, то защо ни е лъгал тогава? Не е зле сега да се погледне в огледалото – само да внимава да не го счупи с дългия си нос.