Енергичната реторика на „енергетика“ Първанов

Какво може да изкара от политическата дупка и от нерви президента Г.Първанов? Нищо друго толкова бързо и автоматично, както появилият се дим около руските проекти и интереси. Които са и негови лични.

Тепърва ще научим, дали около огромния залог има дим без огън. Но бързината, с която главният „специалист” на републиката по енергетиката, партийният историк Г.Първанов, показва, че под краката му е припарило. И едва ли само една статия в руски вестник, която го направи смешен като защитник на нещо, което дори руските експерти смятат за незащитимо, е единственият въглен в жаравата.

Без да споменава Бойко Борисов като опонент, дори с интригантски акцент срещу сините като „подстрекатели” срещу съдбата на руските проекти в България, Г.Първанов се обяви против евентуално прекратяване на сключените с Путин договори за „Южен поток”, АЕЦ „Белене” и „Бургас-Александруполис”.

За да се изправи срещу политическия исполин Борисов само два дни, след като едноличният победител в българската политика триумфира на премиерския пост, трябва да има много сериозни причини. Г.Първанов може да е на върха на държавата, но Борисов е на върха на славата и реалната власт е в неговите ръце. От сблъсъка между двамата държавният глава може да получи само рейтингово главоболие. Той със сигурност го знае, но се реши на него? Защо ли?

Защото се бори за оцеляване. Остават му две години президентстване след 8 годишно лавиране между политическите капки в твърде гостоприемна за него среда, от която той се надяваше на финала да излезе сух. Но сега от Русия долитат сигнали, че са готови да маневрират около енергийните си проекти в България с най-вероятната цел чрез тази тактика да спасят част от стратегическото си влияние в страната, върху която приложиха прекалено голям натиск поради услужливостта на политици като Г.Първанов.

Поставете се на мястото на свикналия на ласкателства и управленски комфорт главнокомандващ. В БСП вече открито му се зъбят като на предател на техните интереси, а той се дистанцира от наследника си в партията Станишев с обвинението, че не бил достатъчно твърд премиер ( тази слабост на Станишев посочва със задна дата днес и Весела Лечева, която беше част от кабинета „Станишев”, но е от лобито на Първанов).

ДПС, с чиято помощ някогашният червен ръководител на два пъти спечели мажоритарните избори, неочаквано за самия него изпадна в глуха опозиция. Само ден преди изборите „анализаторът” Г.Първанов отново се опита да прогнозира, че ДПС щяло да си остане незаобиколим фактор ( както обича да се самоопределя Доган) и в новата власт. Но жестоко се излъга ( може и да са го излъгали, но това е още по-лошо, защото става ясно що за съветници има).

Ако сега и Москва оттегли своето покровителство от него, за да играе по-гъвкаво с новия властелин на България, Г.Първанов направо остава сираче. Защото Западът отдавна го зачеркна като наказание заради флирта му с Путин.

И какво му остава като трамплин за светло бъдеще след предизвестената политическа „смърт”? С реакцията си той подсказва отговора: вкопчил се е в енергийната сламка. Вероятно се надява да го огрее щастието на бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, когато си напазаруваха от руския монополист „Газпром” за благодарност за услугите, които им оказа.

Само че Г.Първанов не е канцлер, а обикновен канцеларски продукт – партиен деец, който едва ли различава прав от крив ток. А и Г. Шрьодер уцели друга конюнктура – към днешна дата „Газпром” регистрира 40 процента спад в доходите си.

За „енергетик” като Г.Първанов едва ли ще се намери експертно място при руските му началници. Особено ако не успее да „устиска” на натиска и изпусне безславно кабелите на енергийните проекти, които до един водят към путинова Русия. Сега той се е оплел в тях като Лаокоон от древногръцкия епос, който заедно със синовете си се бори със змиите ( ако не знае, да пита Вежди Рашидов за скулптурата  и за Микеланджело) .

И накрая, промъкналата се днес в изявата на Г.Първанов позната реторика за „класова борба” ( по повод досиетата) и неприемливостта ( според него) големите руски проекти ( като централата в Белене) да се дават на „частник” ( при това чужденец, т.е. някой друг, не руската държава) показва, че му избива червенината по уж надпартийните бузи. Дали пък не е от изчервяване пред червените му избиратели, мнозина от които вече го смятат за предател?

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/