Горещо е. Главите врат и раждат безумия. И така някой партизански център по планиране изпланира поредната безумна тема, с която трябва да се занимават телевизии, вестници, информационни сайтове. Някой т.нар. колега да произведе новина, на следващия ден да цитира произведената новина в блога си, а на по-следващия ден излъчен от партизанския център по планиране говорител да изкоментира първоначално произведената новина. После изкоментирването отново да се появи в блога, а на следващия ден самият блог да бъде цитиран по телевизора. На помощ да се притекат братски вестници и информационни сайтове и манджата е сготвена.
Така работи партизанският център по планиране. Създава ниска купеста облачност, в която трудно ще видите колко кашкавал е откраднат от мандрата. Създава дъвката, с чието дъвкане устите да са заети и така да не могат нито да питат, нито да отговарят. Такава тема задължително трябва да звучи съдбовно. И едновременно с това – глупаво. Толкова глупаво, че всеки да се съмнява до последно в собствената си интелигентност и да си каже: А бе, голяма простотия е, ама след като го говорят по телевизора, трябва да е важно. И потиснат от собствената си простота да се облещи пред телевизора и да попива тезисите на партизанския център по планиране.
Не, изобщо не говоря за овулацията на кромида. Не е това темата. Въпреки че смисълът от обсъждането на двете теми е напълно сравним. Става дума за президентската република. На 22 юли Румен Петков загрижено предупреждава, че някой готвел президентска република. По същото време Яне Янев предлага референдум по въпроса. После президентът Желю Желев, който преди месец агитираше за партията на Ковачки, излиза на сцената и мачът вече е започнал. Политици, политолози и някои обикновени търгаши коментират плюсовете и минусите на овулацията на кромида.
Всъщност, държа много да се извиня на специалистите по ботаника. И в частност – на специалистите по кромида. Обещавам никога повече да не използвам името на този изключително важен зеленчук в контекста на партизанския център по планиране. Ако оставим настрана израза „Овулацията на кромида“, можем да спокойно го заместим с въпроса „Свършил ли е преходът“ - изключително съдбовни теми. Но понякога е много по-важно кой говори, а не какво говори. Просто вижте кой ги говори тези неща и отидете на плаж без абсолютно никакви угризения.
снимка: Wikimedia
Блогът на Иван Бедров - http://ivanbedrov.com/

.png)
