Албена СтамболоваТова е групата на откритите хора - и в двата смисъла. Първият: те не са звезди с изключение на 4-те емблематични личности: Цветанов, Дянков, Рашидов и Димитров. Останалите са като търсени с конкурс, за да попълнят мениджърския състав на създаваща се амбициозна фирма. И един детайл не без значение за корпоративната култура - трима ще празнуват рождения си ден заедно: Нейков, Найденов и Рашидов.
Вторият смисъл на "открити" е свързан с категорията видимост. В биографиите им като че ли липсва подозрение за съмнителни връзки. Налице е поведение на хора, които гледат сериозно на професията си. Въпросът е възможно ли е да се управлява държава така, както се управлява фирма. Така да се каже, неполитическото влиза в политическото. А профилите на участниците все пак са профили на мениджъри от експертен тип. По отношение на политиката експертността остава извън тях, те я делегират някому.
Нека сега включим в снимката на отбора и неговия треньор. Самият Бойко Борисов е бил обучител и треньор по един номинален начин. Сега ролята му ще е да вкара уменията на подопечните си в държавната машина. Оказа се, че в страната има двайсетгодишен дефицит от именно това - как, ако управляваш "Кремиковци", да започнеш да управляваш държава? Дали това е условието на подбора?
Да обърнем внимание на друг вариант. От появата си на политическата сцена Борисов прояви специфично умение - да разказва, да произвежда разкази. Публично запитан за каквото и да било, той разказва - така както децата си разказват филми. "Станал съм в 6 часа..." . Разбираемият за широката публика разказ е
мощен фактор за създаването на съпричастност
И хората слушат и харесват. Съпричестяват разказа и съответния му автор. Нещо повече - вярват му. Осигуряването на съпричастност е стъпка към постигане на реална лидерска позиция. Не е такъв случаят например с БСП. Там има авторитети, които пораждат благодарност, но не и съпричастност.
Моделът се пренася от партията в правителството. Това, което се вижда в момента, е заявка на хора, оценили личността на Бойко Борисов, а не партийния му стаж. Каква е вътрешната връзка между това положение в структурата на правителството и моделът на ГЕРБ? Първо трябва да се уточни, че моделът на ГЕРБ е моделът ББ. Видима е волята му да бъде самостоятелен играч, което автоматично се отнася и към създадената от него партия. Фактът, че предпочете формулата на малцинствено правителство пред коалиционно, посочва готовност за поемане на риск в името на НЕЩО. Какво е това НЕЩО, за което се рискува вотът на най-голямата група избиратели?
Мисля, че е онова (каквото и да е то), което се прави пред очите им и е разбираемо за умовете им. А то има единствената цел да печели доверие, умове и сърца. В името на тази цел Борисов жертва мащаба и остава в детайла. Разказва неуморно какво и защо е било направено или ще бъде направено. Тази линия на самостоятелен играч-разказвач постепенно го превърна в проприказен герой, оживял от приказката и поел ролята на популярен (народен) разказвач на произхода си. Подобен модел не би могъл да оцелее с отбор, който не го респектира. Следващият въпрос е
докога приказките ще въздействат
Ще продължи ли премиерът да интерпретира на всички инструменти в оркестъра си, или ще ги остави да свирят сами? Става дума за полифония, за много гласове. Как ще се вписват отделните разкази в големия наратив е загадка.
И в това отношение моделът ББ се различава от предишните. Той не е популистки насочен, а прицелен в поддържането на популярност. И двете думи имат в корена си народ, но първата не го респектира за разлика от втората. Първата подвежда чрез моментно произвеждане на съобщения, които хората искат да чуят, независимо какво ще последва. Втората се свързва с
основанията на доверието, оценката и тяхната устойчивост
Работейки, поне досега, в детайла, Борисов изгради и заздрави своята популярност. Така както от 50 години го прави Лили Иванова. Популярността е нещо народно. Също като народните приказки.
От всичко дотук следва да се заключи, че досегашният модел не би могъл да работи на правителствено ниво. Временно решение би било Борисов да поеме функцията на говорител на собственото си правителство. Спасението би дошло от промяна в досегашния официален комуникационен модус. За поддържането на този образ е необходимо и още нещо - никакви компромиси. Структурата на новото правителство е характерна и с това, че не е структура за разпределение на баница. Няма квоти, не обслужва нечии интереси, има, поне засега, гарант в лицето на премиера. Той не познава две трети от него. Това също се вписва в образа на самотния играч. Стартът с приятели е лесен само в началото. Впоследствие раздялата с тях усложнява картината - те биха могли да държат началника си като заложник, ако той се колебае да се раздели с тях. Професионалният старт с непознати е по-труден, но пък има качеството да удържи отношенията предимно в професионалната линия, което в дългосрочен план е облекчително.
Накрая да погледнем и към безспорния авторитет в кабинета - Божидар Димитров. Присъствието му в него е плод на приятелски жест и знак за вярност. Не се изоставят приятели в беда, ако под това се разбира агентурно минало. Така да се каже, професорът е самата въплътена вярност - към историческото минало, към идентичността българска, към българите в чужбина. Той ще стои като дневален край българския флаг,
за да укротява евроатлантическите ветрове
ако те станат много силни. Верността му стига дори до тайните служби. Но за самотния играч и донякъде младши фабулатор присъствието на старшия пазител на трезора на националния наратив е от възлово значение. Афинитетът между двамата е от друг порядък, различен от този с Цветанов, но все пак те някъде се допират, може би в информационно отношение.
Остава да кажем на добър час като политически коректни българи. Формулата на самотния играч-разказвач и неговия наставник е нова. Тя е основана на нещо близко до съзаклятие. На нещо близко до героичното начало. Да се надяваме, че мащабът му ще покрие националната територия, а не епическите урви.
* Авторът е психолог, специалист по организационно консултиране
От: http://dnevnik.bg/