Още една такава победа — и сме загубени

През 279 година пр.н.е. Пир, цар на Епир, печели победа над римляните. Тя обаче му коствала толкова жертви, че той викнал: „Още една такава победа — и сме загубени!”. Не след дълго римляните разбиват Пир, Рим става свръх-сила, а Епир изчезва завинаги.

Точно 2288 години по-късно, на около 300 км. североизточно от древен Епир, в днешна България партията ДПС печели най-големия си резултат на избори. Управлявало през 2005-2009-та година с 450 000 подадени гласове, тази година ДПС получи повече от 600 000. Но няма да упражнява властта. Няма да бъде нито партньор на правителството, нито – в парламентарното мнозинство. Разпадна се и „стратегическият съюз” с БСП, тъй като червените обвиняват ДПС за своя провал.

Няма да има и „либерален алианс”, тъй като НДСВ не попадна в парламента.

Най-голямата победа на ДПС се обърна в най-голямото поражение. Движението е натикано в глуха опозиция, без изгледи за излизане. А точно това ДПС не очакваше, за което свидетелстват хвалбите на Ахмед Доган преди изборите, че ДПС е „бацил”, завинаги в тялото на властта.  

ДПС не разбра, че олигархичното управление, въведено по време на неговия мандат е нетрайно. Не можеше да продължи дълго и от него имаше само два изхода: олигархията да изведе България от ЕС и я вкара в Централна Азия; или обществото да се съпротиви и да махне олигархията. ДПС се разположи във времето и пространството така, все едно винаги ще има олигархия, която няма да може да мине без ДПС. Но обществото реши да се върне в Европа, а ДПС нямаше „план Б”.

Подобен „план Б” би се съсредоточил върху неща, коренно различни от правеното от ДПС напоследък. Например – върху изграждането на ДПС като мулти-етническа либерална партия, каквото усилие бе видимо към 2005-6 г. Тогава бе пикът на проникване на ДПС в етнически българските среди. Но това усилие бе прекратено и бе подменено с усилието да бъдат мобилизирани онези мюсюлмански гласове, които дотогава не бяха с ДПС. Запазването на тези гласове обаче зависи от способността на ДПС да докарва „порции финансиране” до турските общини – да има пътища и подобни. А тази способност отслабва драстично, когато ДПС изпадне от властта, както се и случи.

Крахът на ДПС е идентичен на краха на БСП. И двете си представиха, че ако спрат модернизацията на България, това ще им помогне да се запазят, каквито са си – не модерни партии, а сенчести групировки от прехода. И в тази не-модерна България да си запазят властта. Сбъркаха. Победата на ГЕРБ символизира желанието на българите да затворят именно страницата, в която са разписани такива псевдо-партии, както и да модернизират страната.

ДПС има повече шансове да се възстанови от БСП, защото има по-здрави корени в своя електорат. Но за да стане това, ДПС трябва първо да възстанови проекта за собствената си модернизация. Алтернативата е да не се промени и да играе примитивна кланова общност в тъканта на една модернизирана България. Което пък би обрекло ДПС завинаги да влачи нещастното съществуване на маргинал, комуто никой не съчувства.

Не им трябват повече такива победи, а правилно диагностициране на загубата.

Блогът Общност на свободните хора  - http://www.desnite.eu/index.php