Драмата ДАНС и институционалният мост между държавата и престъпността: статия първа

Разбира се, не може и дума да става за драма. Оставката на Петко Сертов бе разиграна като водевил – със съответната медийна шумотевица, експертна буфонада и задължителен хепиенд.

Действие първо: шефът на родното ФБР отива на сгляда с новия премиер, естествено плъзват слухове за подадена оставка, които говорителката на агенцията Зоя Димитрова категорично отрича. Нямало подадена оставка, а премиерът бил похвалил шефа й.

Действие второ: Оказва се, че оставка все пак има, а Зоя Димитрова е лъгала – традиционно и по навик. Петко Сертов я е депозирал при премиера и надлежно чака да се реши съдбата му. Междувременно използва ситуацията на концентрираното медийно внимание, за да похвали себе си и ДАНС – любимото институционално чадо на Сергей Дмитриевич. Оказва се, че агенцията е установила "нов, модерен и чист стил на работа на една служба за сигурност, непознат досега, благодарение на който ДАНС наложи авторитета на България в сродните й партньорски служби". Също – че бил създаден “екип от високомотивирани и професионално подготвени хора, готови да работят за интересите на страната ни и нейното европейско настояще”. И още – че неговото управление ще се запомни като “един вдъхновяващ пример за това, че българските служби за сигурност могат и имат ресурса да работят". И като капак на всичко: че “за година и половина работа ДАНС свърши повече работа, отколкото предходните служби за последните 20 години”. С което – оказва се – нито един министър на МВР в течение на въпросните 20 години не е съгласен.

Действие трето: от съобщение на пресслужбата на премиера става ясно, че Бойко Борисов е благодарил на Сертов за проявения професионализъм, но все пак е изразил желанието си “за оптимизиране на работата и издигане на авторитета на агенцията" – и е съгласувал това си желание с президента Първанов. От което естествено следва извода, че има не само депозирана, но и приета оставка. Медии и политици анализират причините и градят хипотези за евентуалния приемник. Рязък акцент в това говорене е мнението на Иван Костов, току-що оглавил комисията за ДАНС, според което мнение агенцията и нейния председател са изгубили доверието на западните спецслужби. От думите му става видна и дребната подробност, че Петко Сертов е нещо като перснона нон грата за САЩ, откъдето са му отказали посещение.

Действие четвърто: обявен е приемникът на Сертов. Това е Цветелин Йовчев, служител на НСС от 1993 г. и шеф на главна дирекция “Контраразузнаване” в ДАНС – напуснал тази позиция по собствено желание около скандалите с зам. председателя на агенцията Иван Драшков. Смяната като че ли устройва всички – Иван Костов например квалифицира Йовчев като “отличен специалист”, аналогично е мнението и на ген. Атанасов. Без особено внимание е подмината добре известната близост на новия председател на ДАНС с Иван Драшков, чието изгонване от агенцията – по повод откритото писмо срещу Татяна Дончева, подписано от ДАНС-джиите по негова инициатива – бе последвано от драматичен прецедент с откровено криминален характер: неговият брат Петър Драшков се оказа собственик на парцел общинска земя от 14 декара в центъра на София, придобит чрез използване на фалшифициран подпис на тогавашния кмет и настоящ премиер Бойко Борисов. Става ясно също така, че дружбата между Йовчев и Драшков е скрепена и с бизнес-партньорство: новият шеф на ДАНС е собственик на капитала във фирма "Регулус консулт" ЕООД, а Драшков е неин управител.

Действие пето: тук е кулминацията на комичното. ДАНС, всемогъщата агенция за национална сигурност, бива евакуирана поради постъпил сигнал за бомба. Само си представете подобна евакуация в американското ФБР и ще разберете колко абсурден е подобен акт. Евакуацията се свързва с популярното в подобни учреждения тържество: Петко Сертов се прощава с колектива – и налага отлагането на същото. Ценните кадри напускат сградата, но Петко Сертов и Зоя Димитрова хероически остават. Случката е  безпрецедентна, защото става дума за най-строго охраняваната сграда в столицата, като самата идея, че някой може да внесе бомба там, компрометира агенцията. Коментарите обаче са, че някой се бил пошегувал. Дали?

Действие шесто – и последно: хепиенд. Петко Сертов е назначен за генерален консул на България в Солун – като за целта безцеремонно е изхвърлен вече одобрения за този пост кариерен дипломат. По-интересни и знаменателни са мотивите за това назначение. Според говорителя на Външно министерство Драговест Горанов това било желанието и избора на самия Петко Сертов. Малък паметен въпрос: дали посолството в Казахстан беше “желанието и избора” на фамозния главен прокурор Никола Филчев?

Кратък постводевилен коментар: много шум за нищо. По-точно: за зиц-председателя на ДАНС. Зиц-председател точно в смисъла, в който битува зиц-председателя Фунд в “Златния телец” на Илф и Петров. Защото властта в ДАНС не е декоративната власт на официалния председател на институцията. Властта в ДАНС е тайната, задкулисна власт, упражнявана от фигура, за която в България се мълчи. Мълчи се дългогодишно, упорито и оглушително. И прокламираното от Бойко Борисов “оптимизиране на работата и издигане на авторитета на агенцията” може да се състои единствено когато тази фигура бъде отстранена.

Само че за нея се мълчи. Мълчеше се, когато пребиха с чукове и железни пръти журналиста Огнян Стефанов, нарочен от ДАНС като автор на текстовете от сайта “Опасните” – заради който сайт агенцията започна разработката “Галерия”, свързана със следене и подслушване на журналисти и политици; към седемдесет процента от текстовете в “Опасните” се отнасяха за въпросната задкулисна фигура. Мълчи се и сега – в нито един от официалните политически или медийни коментари не се споменава това име.

Става дума, разбира се, за Алексей Петров. Но за него – и за това, което се крие зад хвалбите на Сертов за ДАНС – в следващата статия.