Петър Стойков
Миналата седмица видях на живо агент на ДАНС. Срещата ни бе служебна и макар да протече много културно и добре, аз изобщо не останах възхитен от това с какво се занимава най-скъпоплатената (според Бюджет 2009) служба за сигурност в България…
В днешно време, като чуе за “национална сигурност” си представя примерно някакви хора, които пазят държавата от някакви опасности от национална значимост, които заплашват цялата държава - примерно мафията, некакви могъщи престъпни групировки, а защо не и война. За моя не особено голяма изненада обаче се оказа, че Държавната агенция за национална сигурност далеч не се занимава с такива дейности.
Случка
Организацията, в която работя, спечели между другото едно малко проектче към EACEA (по което даже не вземам заплата) - проектче, което се състои само в направата на двудневен младежки форум за 4 побратимени градове с около 30 участници - ученици от 4 малки града в Италия, Унгария, Чехия и България. По стечение на обстоятелствата унгарците се отказаха (некакви снежни виелици там в маджарско) и дни преди началото на форума очаквахме четирима чехи и петима италианци. Просто обикновено форумче, подобни на което правим десетки всяка година, като част от различни проекти. То бе обявено по местната кабелна телевизия и местния вестник месец по-рано.
Затова представете си изненадата ми, когато два дни преди началото му, в нашия офис с пухтене (на седмия етаж сме и няма асансьор) се появи един едър, мустакат чичко, облечен с дънки и яке, който се представи като служител на ДАНС, показа служебна карта и поиска да му отговорим на няколко въпроса за това кви са тия чешки и италиански младежи, защо идват и кво ще правят тука. Аз, собствено, леко се стреснах: в никакъв случай не бих казал, че беше груб или неучтив, просто беше … някак прекалено сериозен, сякаш си говорим за нещо много сериозно.
Национална или Държавна сигурност?
Сега, аз съм първият човек, който ще каже, че отдавна му е писнало да му надуват главата с агенти на ДС и други подобни пост-комунистически глупости, с които хората без работа и надежди за бъдещето изпълват сивия си делник. Но след срещата си с ДАНС и с това, което тя се занимава, няма как да не си задам няколко въпиющи въпроса, на които обаче, подозирам, няма кой да ми отговори.
Тия въпроси са свързани с това срещу какви заплахи за националната сигурност се бори тази агенция и къде и в кого вижда тия потенциални заплахи. В десетината ученици от други държави, които идват за два дни тук? Или във факта, че група хора се събират да си говорят и, представете си само, държавата няма точен доклад за какво са си говорили? Доколкото гледам в медиите, дейностите на ДАНС до сега се заключават главно в безконтролно подслушване на хора и фирми и най-общо слухтене и събиране на информация. Скромният ми опит с неин служител потвърждава това впечатление.
Затова няма как да не се спомня, че (чисто съвпадение може би) със същото се е занимавала и една друга агенция в близкото ни минало. Тази агенция е създадена, чисто съвпадение, от същата партия, която и сега е на власт. И тази агенция, какво съвпадение (а, три станаха) е имала същото име, само че по-кратко: Държавна (агенция за национална?) сигурност.
Какво следва - подреждане на масата на сватба: роднина-милиционер-роднина-милиционер?