От подкуп на подкуп и от Батко през Братко

Помните ли какво съобщаваше в началото на безславния си мандат министър Гагаузов? Че да дострои една-две магистрали не било амбициозно. Щял да ги направи всичките. После обаче, когато започна потопът от подкупи (за който никой от МРРБ не алармира министерството на бедствията и алармите...), му се изпари целият трудов ентусиазъм. И си остана с откриването на ония 60 км, които ги беше подписал още Иван Костов...

От подкуп на подкуп и от Батко през Братко – до рекордното задръстване оня ден, когато хиляди автомобили пъплиха по половин ден, за да стигнат от Бургас та чак до... Петолъчката. Поставени пред камерите на ТВ-новините, потните трудещи се, попържайки, даваха диагнозата: „Плащаме им данъци, а пътища няма!”

Прави са. Пътища няма, защото държавата от отказва да ги строи. А не ги строи, защото държавниците по хранителната верига трудно намират начина да си делнат бюджета така, че всички да са щастливи. Надлъгват се, кой от какво да открадне – по-гяволите от комисиони и директни подкупи, по-простоватите от мантинели, материали и метри изкопи.

Докато се забавляват, годините си текат...

Не съм строителен инженер, но знам – както, подозирам, знаят още хиляди българи – как да има пътища. Защото проблемът не е строителен, а политически. Нека чуят новите министри, ако не искат догодина те да ядат проклятията на своите днешни избиратели.

Всеки шеф на областно пътно управление ще ви каже, че до него стигат 70 % от разписаните „горе” пари, а 30 % „ остават в София”. Въпросният шеф веднага влиза в блатото на документните измами: получил е с 30 % по-малко от разписаното за дадена задача, но не може да си го каже. Затова скришно съкращава задачата с една-трета и пуска парите нататък. Но местните не са по-малко гяволи от „софиянци”. И те искат проценти. Затова, като получат задача и бюджет за обем работа „Х”, веднага си слагат в джоба още едни 30% и след това имитират работа. Но в най-добрия случай резултатът е „Х минус 30%”, без да се слагат в сметката „софийските” 30.

Ще рече: Бойко Борисов да почне от главата. Документните измами, тръгващи от София и отиващи надолу, не могат да бъдат скрити. Всеки честен одит ще ги хване.

Нататък. Корупцията е довела до това, че никой в България да няма интерес да предаде обем „Х минус 30%”. По-изгодно е да кърпиш една и съща дупка всяка година, или – да сменяш едни и същи лампи в тунела „Топли дол”. Но и тук има цяр. Вместо да киснат по кабинети, софийските началници да си обикалят обектите. Или – да монтират камери и гледат, кой какво работи. За справка: пълен отказ от работене гледаме от месеци по магистрала „Хемус”. Отклонения на движението има, но обектът, набързо разкопан напролет, вече отглежда второ-трето поколение магарешки тръни...

Почвайки отгоре, където подкупите бяха стигнали до милионче единият, лесно стигаш до последния местен мошеник. Въпрос, както казват от Брюксел, на политическа воля.

Давещите се – пардон, задръстващите се – също могат да правят неща. Първото – да намерят форми за натиск върху държавата. Щом риболовците вдигнаха кръвното на чиновниците с протести – значи и шофьорите могат. Второто е да приложат някои палиативни мерки, докато чакат магистралите.

Например, най-спокойният и най-красив път от Бургаско към Софийско е трасето: кв. Меден рудник – Средец – Елхово – Тополовград – Харманли – Хасково – Стара Загора (където хващаш магистралата). Стигаш до София за 5-6 часа, което си е направо връх, ако алтернативата е да пъплиш 6-7 часа до Сливен. Да не говорим за гледките, докато минаваш през Странджа, Сакар и закачаш малко от Родопите.

Ако си го добутал до Петолъчката, на далавера си да дадеш вдясно и продължиш с пълна газ по трасето Котел-Елена-Търново-София. Между Петолъчката и Котел се мотаят тирове, но после отиват към Омуртаг, а ти влизаш в сянката на Котленския проход. КАТ няма никъде, а между Стара река и Елена поддържаш скорост от 100-110 км/ч.

При положение, че си стигнал до Сливен, добре е да не следваш като овца колоните, завиващи към Пловдив, а да се стрелнеш право напред по Подбалканското. Влизаш към Стара Загора точно преди Казанлък. И тук няма КАТ, а условията са за подържане на 120-130 км/ч (мостовете обаче друсат).

А най-добре е човек да си е в Миндя, откъдето до София, Созопол и Букурещ си е все 3 часа...

Блогът Общност на свободните хора - http://www.desnite.eu/