Безумните харчове на Станишевите министри

Те стават видни буквално дни след като тройната коалиция сдаде властта. Не че бяха неочаквани: знаеше се, че обречените властници харчат като за последно – и че левашкото ляво правителство се опитва да приложи тактиката на “опустошената земя” спрямо следващото, оставяйки му празна хазна, издънен бюджет и финансови минни полета. Но дори спрямо добре известния корупционен потенциал на триглавата комунистическо-етническо-царска ламя размахът и най-вече наглостта на тези харчове стряскат.

И стряскат, защото издават твърдата убеденост на мишкуващите из страната ни министри, че каквото и да направят, ще им се размине – и че има нещо като неписан закон, според който министрите и най-близката им свита не подлежат на наказателна отговорност. По-страшното е в разчитането, че този закон за индулгенция на овластените ще бъде спазван от всички правителства, тъй като всички ще разчитат на него за своите собствени золуми и мишкувания. И още по-страшното е, че за да бъде гарантирана тази безнаказаност, за главни прокурори в България биваха избирани или впиянчени харамии, или очевидни малоумници, или беззъби магистрати с нежни души, но пък с правилен класово-партиен произход.

Палмата на първенството по безогледно харчене се държи от Асен Гагаузов. Този с Баткото и Браткото, заради корупцията в чието министерство пропаднаха стотици милиони евро от фондовете на ЕС. Този, дето се канеше да превръща България в голфцентър на Европа, като направи държавата и общините й съдружници в строежа на частни голф-клубове – за хатъра на разни тимаджии, Герговци и Кънчо Стойчевци.  Този, дето се силеше да построи всички магистрали, щото само една-две не му било интересно, а в крайна сметка построи само 60 километра, договорени още преди да си е помислил, че може да стане министър.

Та този юнак договорил да се ремонтира министерството му – за скромната сума от 42 милиона лева. Нищо, че същото това министерство е било ремонтирано три пъти през последното десетилетие. Нищо, че през 80-те години стойността на цялата негова сграда е била 1,24 млн. лева.

Сметката за ремонта излиза по 2254 евро на квадратен метър – както изплака наследникът на Гагаузов, новият министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев, който като доскорошен  строителен предприемач вероятно разбира от подобен тип ремонти. Същият даде сделката на главния прокурор Борис Велчев, според когото следващите шест месеца били решаващи за престижа и бъдещето на институцията му – като че ли предишните три и половина години от мандата му не са били решаващи. Е, хубаво, сега има възможност да докаже своята теза.

2254 евро на квадрат не е и не може да бъде цената за какъвто и да било ремонт – колкото и луксозен да е той. За по-ниска от тази цена човек спокойно би могъл да си купи или построи чисто нова суперлуксозна сграда в най-идеалния център – примерно до Докторската градина.

Можем да си зададем въпроса как и при каква блъсканица е протекъл търгът за въздаване на въпросната обществена поръчка – и какви ли са били офертите на другите участници в него, след като печелившата е на такава абсурдна стойност. Спокойно, няма други участници. “Главболгарстрой” се е състезавала сама със себе си. Тук би следвало да си припомним, че тази компания отдавна е здраво заседнала на яслите на МРРБ.

Тъкмо нея си отглеждаше и един от достойните предшественици на Гагаузов – Евгений Бакърджиев, който й възложи строежа на нов Регионален център за въздушното движение – на абсурдно висока цена и с още по-абсурдни анекси към договора. Би било интересно да се проследят във времето всички сключени от “Главбулгастрой” договори, техните условия и цени, от времето на нейната приватизация досега – ако някой журналист има време, нерви и кураж за подобно начинание. Със сигурност ще се разкрият забележителни далавери – и много скелети от политически чадъри в гардероба на близката ни история. Това впрочем не е случайно: Симеон Пашов, основната фигура в “Главболгарстрой” от две десетилетия насам, бе поканен някога на специална сгляда от Жан Виденов – в мероприятие, на което младите “социалисти” договаряха сътрудничество и експертна помощ от страна на утвърдени комунистически кадри от миналото.

В същото време самото министерство е във фалит. То дължи 72 милиона лева за вече извършени дейности, а няма с какво да ги плати. Гагаузов е успял да сключи и 150 договора за над 300 милиона лева, които нямат никакво финансово покритие. Това става в условия на пълен хаос и абсолютна корупционна пропускливост в МРРБ: липса на контролни механизми, разпилян архив, търкалящи се из разни чекмеджета договори за милиони. Хаос, който министър Плевенлиев характеризира със следните думи:

"В рамките на тоя хаос е създадена система, така че да не се носи отговорност и да се скрият корупционни практики. Установих, че инспекторатът в това министерство съзнателно е заобиколен в устройствения правилник на ведомството. Не може да проверяват обществените поръчки и инвестиционните дирекции като ФАР, ИСПА и ОПРР, ВиК и "Благоустрояване", където са сключени всички договори. По вътрешните правила, които са разписани тук, сигналът за корупция в дирекция ФАР се внася в същата дирекция.”

Трябва ли да се чудим след всичко това, че славата на България като най-корумпираната държава в Европа дрънчи подире ни като тенекия, завързана за опашка на улично псе? Има един единствен начин да изличим срама от челата си: като заличим традициите на безнаказаност, от които се ползват българските властници от двадесет години насам. Като наистина този път накажем виновните – и за потрошените държавни пари, извадени от нашите джобове, и за националното унижение, на което сме подложени през последните четири години.

Прочее имате думата, г-н Велчев. И имате моята дума, че ако и този път си подвиете опашката, това няма да Ви се размине. Memento Филчев.