Драмата ДАНС и институционалният мост между държавата и престъпността: статия втора

Противно на всички правила ще започна този текст с нещо може би въобразено, може би художествена измислица. Правя тази уговорка за евентуалните желаещи да ме дадат под съд – а иначе случката би могла да бъде и чиста истина.

Късно през нощта на 14 срещу 15 август 2002 г. телефонът на един висш държавен мъж – върховният съдия на републиката, звъни тревожно и продължително. Обажда се друг висш държавен мъж – главният прокурор на републиката. И плаче. Плаче в буквалният смисъл на думата. “Гръмнаха Алексей!...” – е новината, която успява да сподели между хлиповете. “Кой Алексей?!” – пита смаяно върховният съдия.

Наистина – кой Алексей?

А сега да оставим настрана художествените измислици, които иначе може и да са стопроцентови истини, и да се върнем към шаячната правда на фактите. На 15-ти август Надежда Михайлова, бивш външен министър и тогавашен лидер на СДС, свиква извънредно заседание на Националния изпълнителния съвет на същата партия.

Нейните заместници и членовете на НИС са привикани спешно от отпуски и партийни дела – нещо впрпочем безпрецедентно, като се има предвид поводът – атентатът срещу Алексей Петров, осъществен на 14 август малко след 23 часа пред неговия ресторант “Дева-Спартак”. По това време атентатите са вече нещо обичайно, а на извънредно заседание най-висшия партиен орган не е свиквано дори при убийството на Андрей Луканов – независимо от тежкия му политически контекст и доброто сътрудничество между покойния и тогавашния лидер на синята партия срещу правителството на Жан Виденов.

На заседанието в качеството си на експерт е поканен и бившия шеф на НСС ген. Атанасов. Той характеризира тежко ранения Алексей Петров като една от най-опасните, безпощадни и злопаметни фигури в престъпния свят, като прави характеристика на неговите дейности и контакти, включително на взаимодействието му с определени институции и фигури във властта.

От това заседание започват големите неприятности на ген. Атанасов с главния прокурор Никола Филчев, кулминирали в нагласени съдебни процеси и мерки за неотклонение. Любопитно е, че от това заседание почват и чисто партийните неприятности за генерала, който методично бива изхвърлян от всякакви кандидатски листи. Това в крайна сметка го тласка към ДСБ, където в момента е втората по значение и властови ресурси фигура. Ако за първото генералско неблагополучие по повод Алексей Петров обяснението е очевидно, то за второто просто няма такова.

Самият атентат е съврзан с едно често премълчавано обстоятелство: Алексей Петров оцелява, тъй като двамата охраняващи го реагират адекватно и отвръщат веднага на огъня – оказва се обаче, че и двамата, които са постоянна негова охрана, са действащи барети – и са го защитили със служебното си оръжие. Този факт показва с какво служителите на СОБТ запълват свободното си време – като охраняват босове на разни групировки. Вместо да бъдат наказани, баретите биват наградени от шефа си Филко Славов.

Това впрочем не е първият атентат срещу Алексей Петров. Преди това той е ранен в крака от ромския бос Киро Японеца, но в този случай се разпространява версията, че става дума за случайност и неумело зареждане на оръжие. Очевидци на случилото се предават тази случка по друг начин – според тях Алексей Петров е прострелян в спор за нерегламентирано вмъкване на проститутки в “Хранков”. Различна е и версията на Георги Стоев – в интервю, дадено дни преди да го убият:

“През 1996 г. имахме сблъсък на интереси с Алексей Петров. Държахме под наем едната от кулите на хотел “Хранков”. В нея имахме еротичен бар, с компаньонки. Алексей Петров по онова време охраняваше казиното, държано от някакви евреи. Това може да се провери, че е така. Неговата фирма пазеше казиното на евреите и същевременно служителите му вкараха проститутки, без да си плащат наем или нещо такова. Така имахме пререкание с неговите служители на този етап. Мога да разкажа един още по-фрапантен случай, който до този момент никой не е разказвал. Този случай беше покрит от полицията. По време на едно събиране в ресторант “Перла” ненадейно влетя Киро Японеца. Той беше бит от Алексей Петров. Вътре пък беше Стоил Славов, когото по-късно взривиха в асансьора в сградата на СИК. Тогава влетя и Алексей, който преследваше Киро Японеца. Разправяха се за някакви пари. Стоил нокаутира Алексей, след което Киро Японеца го простреля в крака. Впоследствие Алексей го пазеха всичките му служители в "Пирогов", но той така и не разказа случая, нито каза кой го е прострелял. Изкараха го нещо като атентат, имаше и версии, че дори Алексей сам е прострелял.”

Разследването на случая с атентата от 14-ти август започва веднага и е контролирано лично от главния прокурор Никола Филчев и главния секретар на МВР Бойко Борисов. За броени дни са открити и арестувани въз основа на незнайно какви улики нарочените атентатори – група бивши барети под водачеството на Николай Добрев, известен като “бай Добри”. Арестът е съпроводен с масиран пропаганден шум – групата е квалифицирана като “фабрика за убийства”.

И около този арест има доста неясни моменти и премълчавани обстоятелства. Въпреки че се провеждат обиски на около двадесет места на територията на цялата страна, основната акция е проведена от действащи барети, които получават твърде странен инструктаж относно предстоящите действия срещу бившите свои колеги. Казано им е, че става дума за изключително опасни престъпници – и че трябва да се готови да стрелят на месо при най-малкото подозрително движение. За щастие баретите отказват да се подчинят – и просто най-открито познвъняват на вратата и обясняват на “фабриката за убийства” в какво се състои мисията им. При което хората на бай Добри тръгват с тях без никаква съпротива. 

Саморекламата на българската прокуратура за хероичната й борба с престъпността изобилства с грандиозни провали, но едва ли може да бъде посочен друг случай, в който нейните хвалби да са се спихвали тъй бързо и тъй безславно. В рамките на няколко месеца всички бивши барети, нарочени за атентатори на Алексей Петров и определяни като “фабрика за убийства”, биват освободени поради липса на доказателства за престъплението, в което ги обвиняват. Оказва се, че намерения при обиските оръжеен арсенал няма нищо общо с тази стрелба – а преобладаващата част от оръжията изобщо не са употребявани.

Преди да бъдат освободени обаче, се развихря друг скандал: Бойко Борисов заявява, че групата на бай Добри е била на работа в “Нове Холдинг” – и че уличените за атентата барети са били част от охраната на Васил Божков – Черепа. Това казване дотолкова обтяга отношенията между най-богатия и до днес български бизнесмен и настоящия премиер, че се налага главния редактор на “Труд” Тошо Тошев, известен също и като агент Бор, да ги сдобрява в кабинета си.

Анализираният в тази статия атентат не би представлявал какъвто и да било интерес към темата за ДАНС и мостовете между държавата и престъпността, ако не беше една добила достътъчно отчетлива публичност хипотеза за неговите мотиви. От доста статии, а и от доста намеци на фигури от специалните служби и прокуратурата става ясно, че реалната причина за атентата е свързана с евентуалната номинация на Алексей Петров като шеф на НСБОП.  Смята се, че той е човекът, който е мислен като приемник на станалия неудобен за властниците Румен Миланов.

Трябва да призная, че когато за пръв път чух тази версия – непосредствено след атентата срещу Алексей Петров, си помислих, че ми говорят приказки от хиляда и една нощ. Струваше ми се невъзможно човек с толкова проблематично минало да бъде мислен сериозно като антимафиот №1. Казвам го и съзнавам, че думата “проблематично” е много мека. И до ден днешен основният аргумент на всички, които свързват Бойко Борисов с престъпния свят, е фирмата “Будоинвест”, където днешния премиер е бил съдружник с Румен Николов – Пашата. Третият съдружник в същата фирма е бил Алексей Петров – но това, кой знае защо, не се мисли като позорно и уличаващо обстоятелство.

Само дето “Будоинвест” е относително невинно бизнес-участие на шефа на Асоциацията на бившите барети, който има в актива си далеч по-фрапиращи съдружия. Едно от тях е например застрахователната компания “Аполо-Болкан”, която той основава в съдружие с друга една прочута барета – смятания днес за монополист в хероиновата търговия Златомир Иванов – или Златко Баретата. В докладите на аналитичните звена на МВР “Аполо-Болкан” се споменава редом със СИК и ВИС – сред пионерите на силовото застраховане; тя е и сред застрахователните компании, на които е отказан лиценз през 1997 г. – поради добре известните и процъфтяващи по времето на Беров симбиози между застраховането и рекета.

Днес вече ми е ясно колко наивен съм бил, като съм предполагал, че номинацията на Алексей Петров като шеф на НСБОП е нещо недопустимо – дори и в държава като България. Не само защото междувременно самите антимафиоти се самодоказаха като институционален филиал на престъпния свят – но и защото именно граденето на мостове между институциите на фасадната демокрация и криминалните структури беше една от закономерностите на тъй наречения преход.

Всъщност бивши барети в полето на престъпния свят е имало винаги. Бихме могли без преувеличения да определим техния отряд като един от инкубаторите на организираната престъпност: Златко Баретата, бай Добри, “братя” Галеви, Румен Николов – Пашата и прочее такива са само част от примерите. Въпреки всичко те не са били нито мислени, нито пък третирани като “борците” – над тях винаги е оставал охранителният ореол на “нашите” момчета – е, вярно, малко по-палави, отколкото би трябвало. Но пък и по-употребими, по-сговорчиви и като че ли по-благоприлични, когато трябва да се градят скритите съюзи на мафиотската държава – тези между нейните правосъдни и правоохранителни органи – и структурите на мафията.

Да, Алексей Петров наистина е бил лансиран за шеф на НСБОП – и то основен застъпник за тази кандидатура е бил не друг, а главния прокурор на републиката. Когато Алексей Петров – заедно с бай Добри и Златко Баретата организират Асоциацията на бившите барети, те де факто създават една структура, която се ползва с респект в престъпния свят, въпреки че няма силовия и финансов потенциал на СИК или ВИС. Тях просто не ги закачат, защото знаят, че зад бившите барети могат спокойно да застанат и настоящите – и че има покритие – както в интереси, така и в дейности, между СОБТ и асоциацията.

След време се прибавя и още едно – вече решаващо обстоятелство: че съществува изключителна близост между Алексей Петров, Филко Славов и... главния прокурор на България Никола Филчев. Този триумвират действа, при това ефективно – като контактите с главния прокурор са на първо място гаранция за недосегаемост, а на второ – доказателство за сериозността на бизнес позициите, заемани от подчинените на троицата компании – доказателство, щедро използвано при сключване на сделки – особено с външни инвеститори, и особено с едни особени бизнесмени от Израел.

Така, чрез този триумвират, се изгражда крепката дружба между властта и престъпността, тяхното взаимоизгодно сътрудничество. Защо то да не бъде скрепено с поста на директор на НСБОП, даден на особено важния за Филчев Алексей Петров? Още повече че – ако и доколкото може да се вярва на Румен Петков, същият е вече вербуван като таен агент на НСС. Което предполага и следващия етап в неговата кариера, който ще бъде предмет на внимание в следващата статия.