Драмата ДАНС и институционалният мост между държавата и престъпността: статия трета

Дали атентатът срещу Алексей Петров е опит да се предотврати назначението му като шеф на НСБОП – или е просто резултат от неизпълнени ангажименти и конкурентни борби в сенчестия бизнес – това едва ли някога ще разберем. Неговата особена близост с главния прокурор на републиката безспорно заслужава специално внимание – което и му е отделено в други мои публикации – като „Диагнозата Филчев” например, поради което ще прескоча тук подробностите от този период, включително драстични обстоятелства като тези около придобиването на холдинг „Плевен”, около Сретан Йосич и убийството на Николай Колев.

Но доколкото става дума за фигура, емблематична в качеството си на посредник между държавата и престъпния свят, тази близост е важна; нещо повече – тя е насъщна за посредници от подобен мащаб, които на пръв поглед вегетират покрай могъщи покровители – но в същото враме са достатъчно ловки, повратливи и безскрупулни, за да ги сменят в движение и в зависимост от ситуацията – при изчерпване на техния властови потенциал.

Така следващият етап от посредническата кариера на Алексей Петров е белязан и от следващия покровител: вътрешният министър Румен Петков, една от най-силните фигури в БСП, известен в социалистическите среди по това време и като „регент” на младия премиер Сергей Станишев. През лятото и есента на 2008 г. МВР е разтърсено от цяла серия грандиозни и безпрецедентни скандали – които в крайна сметка – след неловко протакане и сериозна външна намеса – завършват с оставката на Румен Петков.

Скандалите започват с изтичане на информация за корупция в НСБОП, при което се оказва, че зам. директорът на службата Иван Иванов е къртица в полза на разследвани за престъпна дейност фигури и компании – и подава на заинтересованите вътрешна информация за подготвяни обиски и секретни операции срещу неголеми материални блага: като скъпа ловна пушка и лабтоп например. Скандалът резонира с друг, по-раншен скандал: този за даването на български паспорт с чужда самоличност  на Будимир Куйович – скандал, който струва главата на ген. Илия Илиев и който бе допълнен с изнесени от служители на МВР данни, че главния секретар на МВР Валентин Петров ги е отстранил от постовете им, защото са си позволили да разследват делата на сръбския мафиот.

Тогава Румен Петков дотолкова се възмути от случилото се, че в произнесе пред медиите екзалтирана и не особено трезва реч, в която се наблягаше на заклинанието „Куйович, Муйович, Уйович!” – и се искаше този, който си е позволил да разработва Иван Иванов, да бъде запрян в кауша заедно със същия. Като виновник за всички беди и евентуален кандидат за раиран костюм се визираше ген. Ваньо Танов, бивш шеф на НСБОП, напуснал поста си по свое желание и продължил кариерата си като политическа фигура в ГЕРБ.

Оказа се обаче, че шефа на комисията по вътрешна сигурност Минчо Спасов не е склонен да земете цялото това грандиозно скандалище под килима. Комисията предизвика изслушвания, в хода на които гръмна трети един, вече невъзможен за каквото и да било замитане скандал: че в края на 2006 г. се е състояла конфиденциална среща между оперативно интересните „братя” Галеви и самия министър на вътрешните работи Румен Петков, осъществена в присъствието – а както се оказа по-късно – със съдействието и при домакинството на Алексей Петров. С което неговото посредничество между държавата и мафията намира своето осъществяване на най-високото възможно ниво: едва ли в цялата световна практика има прецедент, при който самият вътрешен министър да обсъжда проблемите на престъпността в тайна среща с най-видни нейни представители. И с което пък самата държава доказа себе си като институционален партньор на организираната престъпност.

Най-интересната и най-комична част от скандала се завъртя именно около името на Алексей Петров. Румен Петков веднага обяви Ваньо Танов за безсъвестен предател, който не се е посвенил да издаде един офицер под прикритие, работил от осем години и при цели трима министри за сигурността на държавата – и по този начин да изложи живота му на опасност – за което трябва да бъде съден. Ваньо Танов парира с твърдението, че никъде не е споменавал, че Алексей Петров е таен агент на НСС; нещо повече – че той самият не е знаел за това. Впоследствие стенограмата от заседанието на комисията потвърди неговите думи – от което стана видно, че не той, а Румен Петков е „осветил” Алексей Петров и е издал държавна тайна – за което бившия вътрешен министър бе подведен под отговорност и съден, но – кой знае защо – оправдан. В крайна сметка обаче безпрецедентната тайна сгляда с братя Галеви край басеина „Спартак” нямаше как да бъде замазана – и след дълги увъртания вътрешния министър подаде оставка с патетична реч, в която се намеква, че е паднал в жертва от приятелския огън на своите съпартийци.

Най-интересна от всичко обаче е реакцията на Алексей Петров. След като неговото име се появява в центъра на вниманието, той реагира със следните показателни слова: „Виждам Ваньо Танов като едно малко дете, бих казал дете в неравностойно положение, което седи върху купа сено с кибрит в ръката. Наложително е, който е поел ангажимент към него, да си го прибере възможно най-бързо, защото покрай него и други започват да си играят с огъня, и става опасно. Ако ангажиментите на някои към Танов са отпаднали, други би трябвало го приберат. Това е в интерес на държавата”.

Бойко Борисов, към когото очевидно се отнасят тези думи, съдържащи откровена заплаха, не реагира по какъвто и да било начин на тях – въпреки че не е от хората, които оставят подобни подмятания без последствие. Още повече, че между двамата има не само съперничество, но и вражда – във връзка с подозренията, че Алексей Петров е поръчителят на атентата срещу Цветелина Бориславова от 1997 г., при който тя оцелява само по случайност: най-широко разпространената версия за това събитие е, че чрез него бившата барета предупреждава Борисов и неговата „Ипон” да не си пъхат гагата в охраната на корпоративната сигурност, която се е смятала за негов запазен периметър. Още по-показателно е, че след тези думи Ваньо Танов наистина млъква – като че ли някой наистина го прибира от купата сено. Странно – защо ли?

Може би защото овреме е станало ясно, че междувременно Алексей Петров е сменил не само своя покровител, но и ранга си в посредничеството между престъпността и държавата. И че е приютен не другаде, а в ДАНС – като съветник на Петко Сертов – сиреч в любимата институционална рожба на Сергей Станишев. Агенцията е създадена с цел да отнеме ресурсите на Румен Петков и да помогне на премиера да се еманципира от своите „регенти” – но също така и като орган за политически репресии, осигуряване на медиен комфорт и разправа с непослушни съюзници – все характеристики, идентични с тези на някогашната Държавна сигурност. Бившата барета фигурира в нейния състав като съветник на Сертов, но не директорът всъщност е неговия партньор – шефът на ДАНС е твърде слаба фигура, за да осигури дори шокиращото присъствие на фигура с подобно минало в агенцията за национална сигурност. Това може да бъде направено на по-високо ниво – на нивото на самия премиер. И най-вероятната функция, която разиграва Алексей Петров в агенцията, е тази на негов наместник.

Но за следващия етап от неговата кариера – етапът на ДАНС – ще научите в следващата статия.