Мълчанието на магаретата

Сред основните задачи на журналистиката е да припомня събития ( а в случая, тяхното отсъствие, що се отнася до липсващата българска позиция по конфликта между Русия и Грузия) – включително по въпроси, които вероятно са останали незабелязани от широката публика. А са незабелязни, защото точно това беше целта- да се замете под килима въпроса, само и само Кремъл да не се ядоса.

Припомням част от своя статия, писана преди година, когато светът осъмна с новината за бойните действия в Кавказ. Единствената, случайно изпусната тогава височайша българска реакция по темата, която и до днес си остава ЕДИНСТВЕНА, беше импровизацията на президента Г.Първанов, решил да се изкаже по следния начин:

„Онова, което се случва сега в Грузия не може да не ни тревожи, особено сега, когато се провеждат Международните олимпийски игри”, казал той пред журналисти на събор на ловци в местността Узана, великотърновско.
„Онова в Грузия”?

Какво е онова? И в Грузия ли се случва? Ок, значи оспорваната сепаратистка Южна Осетия, заради която избухна въоръжения конфликт, все пак е в Грузия, както настоява Тблиси?

Едва ли Първанов е искал да направи такъв смел демарш срещу Кремъл. Пък и намесването на Олимпиадата като някакъв фактор във войната повдига въпроса-нима преди или след спортното събитие войната щеше да е по-приемлива?

Второто изречение на държавния ни глава, родено от него пред репортери насред ловния събор, е още по-интересно. „ България ще участва като равноправен член на ЕС с необходимото във военния конфликт”. Допускам, че цитатът с обещание за УЧАСТИЕ във ВОЕННИЯ КОНФЛИКТ е грешно предаден в интернет-иска ми се да вярвам, че е казал, все пак, „ в спирането, в преодоляването на …”.

Но не последва нито редакция, нито уточнение – за поданици с преклонена главичка, словото Първаново е като сабя: отсякал веднъж и това е, думата му на две не става. Нищо че е сглобена на две, на три и направо пет за четири.

Но по отношение на позицията, че ще бъдем като останалите от ЕС, ето това вече си е ловна хитрост. Уловката е във факта, че ЕС нямаше единна позиция по проблемите в Кавказ, макар че по принцип отдавна призоваваше страните към сдържаност и гледаше с открита тревога на руската роля- дори Германия ( за разлика от Великобритания и Франция) беше за по-мек подход в осъждането на Москва, за да не ядосва руската мечка.

Първанов знаеше това много добре и ехидничее. По същия начин, по който се подиграваше и за общата енергийна стратегия на съюза, предвиждаща отпор на руската енергийна експанзия чрез разнообразяване на вноса на енергоносители. Нанасяйки удар в гръб на тази политика чрез договорките с Путин, Първанов с тънка усмивчица не забравяше да припомня, че и други ( като унгарците, гърците и италианците) имат този грях спрямо прокламираната през 2007 година директива на ЕК да се търсят алтернативи на руските горива.

Единствената официална позиция на България за цяла година, откакто избухна войната на отсрещния черноморски бряг, беше присъединяването на София към междувременно изработената позиция на ЕС. След като Москва призна на 26 август сепаратистките области Абхазия и Южна Осетия от Брюксел възразиха и призоваха да бъде зачитан грузинският суверенитет, а Русия да изтегли войските си от грузинка територия. С няколко внимателно формулирани изречения, с които старателно се избягваше всичко, което би могло да разсърди Кремъл, говорителят на МвНР Димитър Цанчев обяви, че София се присъединява към тази позиция.

И толкоз. За цяла година – няколко изречения на упълномощен чиновник.

Ако не бяха напъните на Г.Първанов да се прави на велик посредник в световните икономически и геополитически игри с претенцията да превръща България в „енергиен център” на Балканите, можеше да се търси някакво извинение за тази избирателна кокоша слепота за конфликта на отсрещния бряг с аргумента, че сме малки, незначителни, не бива да се бутаме между шамарите и други подобни удобни извинения за проруско хитруване.

Награденият от московска фондация за някакъв принос за добруването на православието Г.Първанов обаче не видя за себе си посредническа роля, когато големият православен брат окупира седмици наред и бомбардира с авиация и артилерия селища на малкия грузински православен брат. Дай му на Г.Първанов световните дела да урежда, каквито са първостепенните за световната икономика въпроси на енергетиката!

Как точно ги „уреди”, се видя от конфуза с енергийния форум в София в края на април тази година, който се превърна в унижение за България след демонстративния отказ на „великите” сили в енергетиката ( и не само) да почетат събитието. От САЩ до Западна Европа, от Путин, до Ердоган – всички вкупом отказаха на Първанов и изпратиха регистратори на събитието, рекламирано от подмазваческите нашенски медии като „световен форум”, вместо своите президенти или премиери.

Председателят на ЕК Жозе Борозу се появи в София след инфарктно ( за Г.Първанов) решение да потвърди визитата си в „12 без 5” . По начина, по който го направи, само подчерта общото впечатления за провал на мегаломанската претенция на организатора.

На всеки, който продължава да твърди, че въпреки всичко, написано дотук, неутралитетът си е най-добрата позиция , когато се „атовете се ритат”, трябва да бъде припомнено, че България не е неутрална страна, а член на НАТО и ЕС. Щом сам се самоопределяш като магаре сред атове, не бива да се чудиш, че ще гледат на теб по този начин.

Удобно е да бъдеш „никой” , когато има проблеми за решаване, но тогава трябва да приемеш, че ще бъдеш третиран като „никой”. И не тогава, когато ти се иска да се скриеш от отговорност, а по принцип. Този статут ни подготви тройната коалиция и нейният главнокомандващ акушер.

Време е да видим ще има ли промяна след промяната в изпълнителната и законодателната власт с, или без одобрението на главнокомандващия..

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/