Продупченият български чадър

„ Никога не е имало политически чадър” е качулката, която след дъжда от обвинения срещу неговото управление се опитва да нахлузи Сергей Станишев. Наметнал се е с тази фраза на заседание на партийното ръководство. Предизвикано е очевидно от надигащия се вътрешен бунт, задействан от мълчаливия отказ от самозащита на партията ( равносилен на самопризнание) срещу проливния дъжд от обвинения към нейното управленско наследство.

Станишев най-после изплува. Принудиха го другарите му. Като Румен Овчаров и Румен Петков. Те му се опълчиха с публичните си изяви ( и постъпки, защото Петков демонстративно напусна шефското си място в БСП като протест срещу пасивността на Станишев).

И какво избира да каже в своя защита бившият премиер и (все още) лидер на БСП? Избира една продупчена лъжа – че нямало партиен чадър над далаверите по негово (премиерско) време.

В момента премиерстването на Станишев е под лупата на новата власт, която разбира, че легитимността й в очите на доверителите се определя от разкритията за кражбите на старата. Едно единствено доказателство за чадър над крадливи чиновници да бъде доказано и Станишев ще бъде закован в хербария на дъската на позора в музея на провалените управници.

Обвиненията валят денонощно. Задава се потоп за бившите властници. Но вместо спасителната за тях истина на ( национално отговорното, нали така приказваха те срещу критиките на опозицията) те избират да отричат чадъра си.

Това ми е познато. Няма такова нещо, като „ български чадър”, упорито твърдят и до днес Станишев и другарите му, независимо от убийствените доказателства за обратното. Последиците от този отказ да бъде потърсена истината, колко и да е болезнена, водят до също толкова познатия резултат: който чадър отрича, от чадър ще се намокри.

Защото отдавна е продупчен и никой не му се доверява.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/