Драмата ДАНС и институционалният мост между държавата и престъпността: статия пета

След драматичните скандали, свързани с оставката на Румен Петков и „осветяването” на Алексей Петров, следва най-големият скандал, свързан със самата ДАНС – който от една страна  дискредитира агенцията като орган, изпълняващ политически поръчки на управляващите, а от друга – доказва особените позиции и функции на бившата барета в нейното управление и дейност. Това е скандалът с анонимния електронен сайт „Опасните новини”, чиито публикации стават причина за започването на скандалната разработка „Галерия”, свързана с проследаване на контактите на политици, депутати и журналисти – включително на разпечатки от мобилните контакти на Минчо Минчев, председател на парламентарната комисия по национална сигурност, и на Татяна Дончева, председател на подкомисия към същата, която отговаря за дейността на самата ДАНС.

Така се оказва, че агенцията следи тези, които по закон я контролират; и изпълнява несвойствени дейности от явно политически характер, като разработва и закрива едно независимо издание в интернет, чието чието съществуване не е свързано с търговски интерес и следователно има характера на блог и подлежи на същия регламент, по който могат да бъдат третирани хилядите блогови в интернет пространството, чийто регламент е пълната свобода относно съдържанието, което пък би могло да бъде оспорено само по съдебен ред: от визираните в него лица и институции чрез дела от частно-правен характер.

Най-драстичният прецедент в този скандал обаче е другаде: това е кървавата разправа с журналиста Огнян Стефанов, главният редактор на „Frog News” нарочен именно от агенцията като човекът, който стои зад сайта „Опасните” – нещо, което той отрича заедно със своя работодател Младен Мутафчийски. Броени дни след като бива идентифицран и „профилактиран” от ДАНС, на 22 септември 2008 г. той бива нападнат от неизвестни лица и пребит почти до смърт с чукове и железни пръти.

Това налага да си зададем въпроси от рода на следните: как и от кого е поръчана разработката „Галерия”, каква по-точно грижа за националната ни сигурност е предполагала тази скандална и мащабна разработка, чрез която функциите на ДАНС се припокриват дословно с тези на някогашната Държавна сигурност, чии интереси са били застрашени от сайта „Опасните новини” и кой е имал персонален интерес сайтът да бъде хакнат от ДАНС, а евентуалните правещи го журналисти – наказани.

Как и от кого е започната „Галерия” е достатъчно ясно, тъй като след като депутатите от комисията по национална сигурност разбират, че ДАНС следи техните мобилни контакти, се формира работна група, ръководена от Минчо Спасов и Татяна Дончева, която посещава агенцията и разпитва нейното ръководство относно мотивите за това безпрецедентно следене. Стенограмата от тези разговори е публично достояние – как и чрез кого е станала такова достояние, след като очевидно става дума за класифицирана информация, е отделен въпрос. Разпитани са основните лица, свързани със създаването на „Галерия”: Стамен Генов - директор на дирекция "Военна сигурност" в Главна дирекция "Вътрешна сигурност", Цветлин Йовчев - главен директор на ГД "Контраразузнаване" на ДАНС – а днес вече директор на самата агенция, Владимир Писанчев, директор на Главна дирекция „Вътрешна сигурност”, и самият Петко Сертов.

Оказва се, че още в началото на август агенцията предприема подслушване на телефоните на Огнян Стефанов и Младен Мутафчийски, като мотивира своите действия с изтичане на информация към сайта „Опасните новини”; резултатите са докладвани на Петко Сертов и въз основа на тях той взема решение да бъде започната фаталната за престижа на агенцията, а и за него самия разработка.

Една дребна подробност: когато взема това решение, Петко Сертов е в отпуск, а длъжността му се изпълнява от Цветелин Йовчев. Следователно решението е взето без обсъждане и анализ в службата – включително по отношение на неговата целесъобразност и законност: директорът просто разпорежда на своя заместник да даде съответните правомощия на Владимир Писанчев – и да бъдат започнати необходимите активни мероприятия по установявяне на причините за информационни течове.

Цветелин Йовчев описва случая със следните думи: „Председателят разпореди на 28.08.2008 г. да се извърши проверка за изтичане на класифицирана информация от ДАНС. Председателят ме ангажира да участвам в тази проверка. На 21.08.2008 г. бях във Варна, в късния следобед ми се обади г-н Сертов и ми съобщи, че е установено категорично кой стои зад сайта "Опасните" – журналистът Огнян Стефанов. В разговор на 25.08 сподели, че е притеснен, че в сайта се съдържа вътрешна информация от ДАНС - детайли от проведени между него и журналисти много лични срещи. Каза ми, че следва да се направи възможното, за да се установи как това е стигнало до сайта. Има установени безспорни факти, че именно Стефанов стои зад този сайт, а това е атака срещу правителството. Затова е необходима някаква проверка. На 26.08.08 г. ми разпореди да предам на Вл. Писанчев да извърши проверка - разпечатки на установки на телефони на Стефанов.”

Запомнете тази квалификация, аргументираща необходимостта от започване на „Галерия”: „това е атака срещу правителството”. Очевидно не информационните течове стягат чепика на г-н Сертов, а нещо друго, което се съдържа в съдържанието на дузината статии, публикувани в „Опасните”, преди сайтът да бъде хакнат от ДАНС. В скоби ще припомним, че функциите на агенцията не са свързани със защита на това или онова правителство. Функциите на агенцията предполагат защита на националната сигурност и борба с организираната престъпност.

Именно за организираната престъпност и контактите й с държавните институции става дума в „Опасните” – и за ролята на водещи фигури в самата агенция като посредник в тези контакти. И ако статиите в сайта излагат факти, за които няма документални доказателства, то самото безпокойство на агенцията, довело до такава мащабна разработка, и нейното признание, че изтича класифицирана информация, е най-убедителното доказателство за това, че част от твърденията в тези статии отговарят на истината.

Нека се опитаме да си обясним необяснимото инак поведение на Петко Сертов и самата ДАНС чрез прочита на тези статии, за да видим кой е най-уязвен – и следователно – кой е най-заинтересуван да бъде хакнат сайта и „профилактиран”, а след това и пребит неговия евентуален създател. Противно на твърдението на г-н Сертов, текстовете не се занимават толкова с преки атаки срещу правителството, колкото с корупционните практики на определени фигури, включително на най-високо ниво. И персонално недоволен от сайта би трябвало да бъде не Станишев, а президентът Първанов, който се оказва главен герой в две публикации, първата от които под показателното заглавие „Георги Първанов хвана трипер от 15-годишна ученичка” се занимава с неговите любовни похождения, а втората – „Първанов измамил Г. Гергов за БТ-Пловдив. Каролев изпълнява „мокра поръчка” за 300 000 евро”, го превръща в героя на мащабна далавера.

Основание са недоволство би имала и ДПС, тъй като покрай разказа за прикрит опит за атентат срещу Йордан Цонев в „МВР крие атентат срещу заместника на Доган Йордан Цонев” се разкрива и ролята на Данчо Ментата като консолиере на Доган, отговарящ за всички сделки с власт и влияние – и всички свързани с това финансови натрупвания.

Няма как да не отбележим обаче, че поради жълтия си хаактер тзи статии са относително безобидни – стотици подобни биха могли да се прочетат примерно в „Уикенд” и подобни вестници. Основната, централна тема на публикациите в „Опасните” е другаде – свързана е с дейността на самата ДАНС, а централна фигура в тези публикации е една фигура, която на пръв поглед няма или не би трябвало да има нищо общо с държавата – фигурата на Алексей Петров.

Той е централен герой в повече от половината от статиите в „Опасните”, а именно – в „Алексей Петров превзе ДАНС, заплашва с гей компромати Сергей Станишев и Петко Сертов”; „Алексей Петров профилактира Тошо Тошев, В.Гочева, Силва Зурлева и др.медийни босове.Те бесни на ДАНС”; „Хора от ДАНС и Митниците реанимират наркоканалите на Държавна сигурност”; „Паравоенна структура в басейна „Спартак” събира компромати за президента, политици и журналисти”; „Такситата 1280 станали шпионска мрежа за рекет, службите знаят и си траят”; „Разкриха педофил в тайните служби, оказва се и масон” (или в шест от единадесетте статии, която сайтът успява да публикува, преди да бъде бастисан от ДАНС!) – а името му се среща и няколко от останалите, при това свързано с твърде неприятни подробности.

Най-парадоксалното е, че пасажи от статии в „Опасните” на практика потвърждават обосновката на Петко Сертов за изтичането на секретна информация като основен мотив за започването на „Галерия” – но по един много особен начин. Например според директора на ДАНС най-скандалния прецедент е изтичането на информация за собствените му срещи. Пред депутатите от комисията по национална сигурност той се позовава на това обстоятелство със следните думи: „Информационното дело стартира след публикациите в сайтовете "Опасните". Имаше неща, които излизат буквално от кухнята на агенцията, а това засяга задълженията на г-н Писанчев. (...) Според моя опит в тази разработка сме много далече от целта, поставена от мен в средата на август, когато информационното дело вече беше образувано. Друга причина беше изтеклата информация в "Опасните" кой влиза при мене, напр. Тошо Тошев, Уляна Пръмова и др. Това не е секретна информация, но излиза от "кухнята". Нещата преляха в момента, в който излязоха двете имена на служител на ДАНС, който участва в операция.”

Действително в сайта „Опасните” става дума за тези срещи. Случаят с посещението на споменатите журналисти е тема в статията „Алексей Петров профилактира Тошо Тошев, В. Гочева, Силва Зурлева и др.медийни босове.Те бесни на ДАНС”. От нея става ясно, че група главни редактори на основните държавни и частни медии са били поканени в ДАНС от Петко Сертов, но всъщност били приети – за огромно тяхно учудване – от Алексей Петров, който им провел лекция по вътрешна сигурност.

Медийните звезди били възмутени, а някои от тях – като Тошо Тошев например, демонстрирали по недвусмислен начин възмущението си: редакторът на „Труд” първо запалил пура и почнал да говори на висок глас с колегите си, а сетне просто си излязъл. Според статията Димитър Иванов, издател на „Земя” и последен шеф на Шести отдел на 6-то управление на ДС, се обадил по този повод на президента Първанов, който лично се заинтересувал чия е безумната идея фигура като Алексей Петров да „профилактира” журналисти в ДАНС – президентът обещал, че лично ще провери кой носи отговорност за това мероприятие. Отговорът на Петко Сертов бил, че в случая няма разминаване, тъй като „офицер Петров е експерт по корпоративна сигурност и антитероризъм” и се води на щат при тях.

Профилактирането на медии – само по себе си и позорно, и незаконно – е сред най-невинните дела на бившата барета, за които става дума в „Опасните”. Далеч по-сериозен е случаят с друго едно „профилактиране” – на митници и контрабандни канали, при което се оказва, че ДАНС упражнавя контрол над тях и разчиства територия за удобни престъпни босове, които действат в съгласие с управляващите и пълнят техните партийни каси.

Още по-сериозно е например твърдението за личните интереси на Алексей Петров, прокарвани чрез агенцията – например твърдението, според което и имуществото на ДАНС, и имуществото на митниците е застраховано в „Лев Инс”. Например в статията „Алексей Петров превзе ДАНС, заплашва с гей компромати Сергей Станишев и Петко Сертов” се твърди, че: „Главният прокурор Борис Велчев бил сигнализиран, че цялото имущество на българските митници „по случайност” вече е застраховано в „Лев инс”. Същото се отнася и за имуществото на ДАНС. Велчев дори разпоредил проверка, но тя била моментално спряна от Алексей Петров, който се оплакал на Петко Сертов, а той от своя страна помолил Сергей Станишев да се намеси за спиране на ровенето.”

Главният прокурор е длъжен да отговори вярно ли е това твърдение. Настоящият премиер е длъжен да провери и да заяви публично къде е застраховано имуществото на ДАНС и митниците – и изобщо кой, как и защо е определял застрахователните компании, обслужващи държавните институции по време на предишния мандат. А ДАНС дължи отговор каква профилактика е била провеждана над митниците и контрабандните канали – и как примерно агенцията за национална сигурност се е примирявала с факта, че фигури с колоритни прякори и всеизвестна обвързаност с контрабандни дейности са били висши митнически служители. Но за това – в следващата статия.