Пламен АсеновРазговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
14.08.2009
Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.
Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове.
/Фили/ През тази година в България август се очертава не само като месец на летните отпуски, а и като месец на летните чудеса. Не че досега такива прецеденти не е имало.
Например през 2006-та година точно през лятото се разбра, че президентът Георги Първанов, който дотогава отричаше да е влизал в каквито и да било отношения с бившите български специални служби, всъщност е влизал. И не само е влизал, а е имал в тях псевдоним Гоце. През най-подходящия летен месец той си го призна публично. Но със същата убеденост, с която преди това отричаше агентурното си минало и громеше като национални предатели лошите, които говорят неистини по негов адрес, изведнъж започна да твърди, че те пак са лоши, въпреки, че са казали истината. Защото пък той самият е работил не за лошата ДС, а за някаква добра ДС.
Година преди това, на 17 август 2005-та, под режисурата на същия този президент, бе съставено правителството на тройната коалиция, което малко по-рано изглеждаше невъзможно заради заложените в него идеологически и ценностни различия. А малко по-късно, в продължение на цели четири години, изглеждаше невъзможно толкова корумпирано и некадърно правителство да се задържи на власт цели четири години. Но се задържа.
Ако се върнем още по-назад в историята, ще намерим и други повече или по-малко невероятни случки, като например запалването на партийния дом на БСП през август 90-та година, което бе провокирано от самата БСП и спомогна за провала на българския преход.
Сега обаче чудесата изглежда са от малко по-различен порядък.
Бърза смяна на очевидно корумпирани чиновници. Разкриване и публично оповестяване на престъпни схеми и действия на предишното управление. Начало на прокурорски проверки за същите тези схеми и действия. Разсекретяване на предизвикалата скандал, свързан с подслушване на журналисти и политици, разработка на Държавната агенция за национална сигурност под името “Галерия”. Ограничаване на периметъра за обществено влияние на служители и агенти на бившата Държавна сигурност, съпроводено с публичен дебат за необходимостта от въвеждане на по-сериозни лустрационни текстове. Всичко това сякаш вдъхва надежди, че новото управление в България наистина е поело такава политическа линия, която може да доведе до съществени промени в българския обществен живот, да върне доверието на гражданите в собствените им възможности за промяна, както и доверието към България от страна на европейските и партньори.
- Пламен, страшни ли изглеждат скелетите, които в този момент падат от отворения гардероб на предишното българско управление?
- Ако ги разглеждаме един по един, Фили, вероятно няма да изглеждат толкова страшни, колкото ако се възприемат като цяло, а по-скоро ще бъдат крадливи, некадърни, нагли.
Как може да се определи например новината, че социалното министерство на Емилия Масларова само за шестте месеца на тази година вече е похарчило за собствената си издръжка 17 милиона лева, при заложен бюджет за цялата година…..15 милиона. И какво следва оттук нататък? Новото правителство да затвори временно министерството и до Коледа да не извършва никакви социални дейности в държавата ли? Просто няма как да стане. Но бившият премиер Сергей Станишев не се явява да коментира въпроса как тази политика на изгорената земя се вързва с неговите твърдения, че управлението на тройната коалиция е едва ли не най-доброто от всички досега. Нито пък се явява да коментира други известни факти, свързани с любимите за неговата БСП приказки как социалистите са единствените защитници на слабите и угнетените в България. Например фактът, че 330 души с увреден слух в България са били зарадвани от същото това социално министерство с аналогови слухови апарати по пет долара парчето, вместо по закон предвидените цифрови за 406 лева, никак не изглежда като пример за любимата на комунистите грижа за човека. Нито пък като такъв пример изглежда сключеният договор за реконструкция на центъра за социално обслужване в Стара Загора на стойност 19 милиона лева, което означава цена за ромент над 2 500 лева на квадратен метър. Като се има предвид, че горе-долу такава е цената на квадратния метър жилище на “Витошка” в София, можем да си представим за какво става дума в случая. А още по-добре можем да си го представим, като знаем, че търгът за обществената поръчка е спечелен от фирма, свързана със съпруга на социалната министърка Масларова.
- Августовските разкрития обаче не засягат само социалното министерство…..
- Да, Фили, ако беше само Масларова, както се казва – с мед да я намажеш. Бившият министър на регионалното развитие Асен Гагаузов пък отдал под наем плаж край Приморско на свързана със самия него фирма. Работата тук е, че плажът е общински и за него вече си има наемател. Но въпреки че въпросният наемател е спечелил дело в съда, не може да влезе в правата си, защото подписът на министъра в България изглежда е по-значим от съдебното решение. Сегашният депутат от ДПС и бивш кмет на бургаската община Руен, Дурхан Мустафа, пък се разследва от прокуратурата за нещо май твърде невинно. Той най-добронамерено извозвал деца от околните села да ходят в други села на училище. Само дето съответното разстояние от 18 км. било отчитано като пробег на автобуса от 117 километра на ден. Или пък друго разстояние от 36 км. се оказало по документи цели 138 километра. Кокошкарска работа, ще каже някой и – да, донякъде ще бъде прав. Само че от натрупването на такива кокошкарски работи дупката в бюджета, както е известно, стана 2 милиарда и 500 милиона лева. Защото има и други герои, които играят доста по на едро. Например разбра се, че в Министерството на транспорта съществуват някакви “неизвестни извършители”, както засега ги класифицира прокуратурата, които взели, че поръчали за нуждите на правителството два самолета “Еърбъс” втора ръка, всеки от тях на цена над 44 млн. лв. Да оставим настрана въпроса, че те никога не са влизали в употреба, защото нямат издадени необходимите типови сертификати от “Еърбъс инженеринг”. Но в същото време за същата тази поръчка е имало оферта от друг търговец, който е предлагал два нови “Еърбъс”-а – придружени със сертификати и на по-ниска цена. В такива случаи обикновено в България казваме – познай от три пъти защо не е приета тази, а онази оферта…..
Финансовият министър Симеон Дянков пък извади други данни, свързани със странни авиационни подвизи. Според него по времето на по-предишния министър на вътрешните работи Румен Петков МВР е сключило сделка за закупуване на четири….. туристически херикоптера. Тяхното пригаждане за полицейски цели би било твърде скъпо, така че в момента те могат само да бъдат подарени на някое туристическо дружество. Според Симеон Дянков обаче това пак е малката беля. Той твърди, че министър Румен Петков съзнателно е задържал реализацията на проект за осъществяване на пряка електронна връзка между информационните системи на данъчните и митническите служби. Обяснението, че това е било “по технически причини” изглежда нелепо, като се има предвид, че техническите причини само седмица след разпореждане на министъра бяха преодолени и връзката заработи.
Румен Петков обаче по този повод се закани да съди министър Симеон Дянков за клевета, а в същото време се закани да работи за “радикална промяна” в ръководството на собствената си партия БСП, задето не се противопоставя по никакъв начин на “агресията” срещу нейни бивши министри. Е, ден по-късно бившият премиер и лидер на БСП се направи, че се противопоставя, като заплаши, че за всички политически уволнения партията ще се оплаче в Брюксел. Само че Бойко Борисов с право отговори, че Брюксел няма да повярва на празни приказки от типа: “Другарко, Бойко ме бие!”
- Пламен, а как се държи в тази ситуация президентът Георги Първанов? Преди време той призова новото правителство да не предприема “политически чистки” и в момента изглежда като единствената възможна опора на рухващата БСП.
- Първанов по-скоро мълчи по въпроса, Фили, като даже заяви в едно интервю, че назначаването на кадрите си е работа на новия премиер. От една страна трябва да се каже, че ако някой социалист е живял с илюзии как Георги Първанов ще излезе да брани някого, от когото няма вече полза, само защото му е съпартиец, значи твърде малко познава политическата пресметливост на собствения си президент. От друга страна е ясно, че в момента Първанов има други, далеч по-сериозни и тежки грижи. Той е притеснен какво ще се случи с него самия, ако не успее да въздейства и да стопира намеренията на новото правителство да спре работата по големите руски енергийни проекти в България – газопровода “Южен поток”, АЕЦ “Белене” и нефтопровода “Бургас-Александруполис”. По всичко личи, че Първанов е поел лични ангажименти пред руснаците за реализацията на тези проекти, а известно е, че никак не са добри нещата, които се случват на неспазилите подобни ангажименти, независимо дали причините за това са обективни, както в случая, или субективни. Затова президентът напоследък е склонен да се произнася единствено по енергийни теми и го прави често. Неговото говорене, както и досега, изглежда напълно в унисон с руските, а не с българските национални интереси. Но ако в момента то е свързано само с хипотетични предупреждения, много ми е интересно в какво ще се превърне, ако скоро, както се очаква, правителството наистина откаже енергийните проекти и между България и Русия се стигне до директна конфронтация по темата.
Бележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com
Блогът на Пламен Асенов - http://asenov2007.wordpress.com/