Сфинкщина

Извинявайте за досадата, но си позволявам да попитам: къде е носителят на управленски мандати, разпределителят на държавните порции и жонгльорът с обръчи от фирми Ахмед Доган, без когото ( по собствените му думи в навечерието на парламентарните избори) „малко трудно” щяло да се формира каквото и да било управление на държавата ни?

Не ме разбирайте буквално. Не ме интересува непременно къде консумира активите от пасивното си публично присъствие. Верен на себе си, Доган отново води класацията по бягство от работа в поредния парламент. Той друго и не може. Присъства чрез отсъствието си – ако има кой да регистрира поредния му рекорд по пренебрежение към вота на собствените избиратели.

А заедно с него отсъства и пътуващият цирк ДПС. Не като членска маса, а като авангард на една низвергната далавера с ненаситни властови претенции, жонглиращ с обръчи от подхвърлени управленски мандати.

Авангардът се е превърнал в ариегард, който ( по примера на своя главнокомандващ) се спотайва зад гърба на избирателя, превит над тютюневите плантации. Няма го пред микрофоните дори Лютви Местан, речовитият артикулатор на екзистенциалната софистика от постмодерен тип ( в превод: плямпащият каквото му падне само и само да докаже, че ДПС не е феодална структура).

Началниците на Доган от БСП бяха изчегъртани от ваканционната си черупка и дадоха признаци на опозиционен живот – Станишев изпълзя пред прожекторите и преди да се гмурне обратно в отпускарската нирвана смутолеви нещо като заплаха да се оплаче на ЕС ( същият, който се оплака от Станишев с безпрецедентни мерки срещу страна от съюза – уви, България ).

А помните ли: само преди седмици същият Станишев, но пременен като премиер, се оплакваше, че разни местни опозиционери предателски клеветят България пред Брюксел?!

Най-близкият аркадаш на Доган в червената централа Румен Петков дори напусна шефското си място впартията с обещание да се бори за партийната правда, т.е. срещу партийния си началник. Възмутен е, че шефът му мълчи и не защитава партийната комбина срещу лавината от обвинения на новите управляващи.

Какви ли не чуда е раждала българската майка юнашка! Само от Доган редовен посетител на парламента не можа да направи. Нито да го накара да отговаря пред обществото – та ако ще и сараите му в Бояна да бутнат ( частично, както вече се говори след подновена проверка на ДНСК, установила най-после очевидните за всички нарушения при застрояването на недосегаемия за закона имот на разпределителя на порции в държавата).

От мълчанието на Доган обаче няма кой да се възмути. Той ни е сфикс. На тази сфинскщина всички сме свикнали дотолкова, че чак не ни прави впечатление отсъствието на неговото досегашно постоянно присъствие в управлението на мистификацията, наречена Република България.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/