Едвин СугаревАко свръзаните с президента текстове в разследвания от ДАНС анонимен сайт „Опасните новини” имат по-скоро сензационен характер, то свързаните с дейността на самата агенция и определени фигури в нея звучат далеч по-сериозно: и като проблематика, и като фактология – в тях можем да различим събития и ситуации, познати от други, много по-сериозни и аргументирани публикации. Както вече подчертахме, основен герой в тези текстове е именно Алексей Петров; между многото посветени му „опасни” новини има една особено опасна - публикувана на 10 септември 2008 г. под названието „Хора от ДАНС и Митниците реанимират наркоканалите на Държавна сигурност“.
Опасна, тъй като посочва как заедно с зам.- шефа на Агенция „Митници“ Румен Божинов Алексей Петров под прикритието на борба с контрабандата по митническите пунктове разчиства територия за свой канал за наркотици и китайско карго; защото се изважда наяве реалната причина за срещата на Румен Петков с братя Галеви – което според този текст е създаването на контрабанден канал за синтетична дрога, като една голяма част от печалбата бъде пренасочвана към партийните каси на БСП, ДПС и НДСВ; защото хвърля светлина върху един друг прословут скандал – този със сглядата между контрабандисти и държавни мъже на наетата от Спас Русев яхта в Монако.
Проблемът е поставен още в първите редове на тази скандална публикация, според която Алексей Петров „е в основата на съживяването на контрабандните канали, създадени някога от Държавна сигурност”. Посочва се, че „активен помощник в това начинание е зам.-шефът на държавна агенция „Митници” Румен Божинов, известен сред колегите си с прякора „новият Самоковец”. Според публикацията тази двойка е създала „стройна организация за трафик на дрога и китайско карго”.
Като друг важен аспект на тяхната дейност е посочен рекетът на митнически служители: „Всички началници на митнически бюра в страната са привиквани в кабинета на Божинов, където са предупредени да се отчитат с финансови вноски или да се считат за уволнени. Новият шеф на митниците Христо Кулишев виждал какво става, но „отгоре” му намекнали да не си пъха носа в действията на двамата „експерти”, тъй като те работели по заръка на най-високо политическо ниво – президент и премиер.”
Според анонимният автор именно Алексей Петров е поел функциите, които при правителството на Симеон Сакскобургготски са били изпълнявани от финансовия министър Милен Велчев и транспортния министър Пламен Петров – а именно контролът над дейността на контрабандните канали. Най-прочутият скандал по време на това правителство, довел до оставките на Велчев и Бойко Борисов, които обаче тогавашния премиер отказа да приеме, е обяснен именно с договаряне на контрабандни дейности между министри и реални мафиоти: „Именно в изпълнение на задачата те се срещнали с Иван Тодоров – Доктора и Петър Петров – Амигоса на яхта в Монако. Посредник на мафиотската сгледа бил депутатът от Новото време Мирослав Севлиевски, ръководен от Спас Русев, агент на българските и съветските тайни служби, но най-предан на ГРУ (руското военно разузнаване). Предполага се също, че бившият член на ЦК на БКП и кандидат-член на Политбюро Стоян Марков – Стенмарк, също е замесен в схемата.”
В текста личи доста добро познаване на дейността на контрабандните канали от създаването им през шестдесетте години насам – включително се цитират разработените от ДС организационни принципи, като се подчертава сходството в структурирането им при тяхната реанимация, както и фактът, че тази дейност не е останала незабелязана от посолството на САЩ, откъдето на няколко пъти е задаван въпросът с каква точно дейност се занимава Алексей Петров в МВР и ДАНС.
Посочва се също, че прословутите разговори с мафиоти „на кафе” в ДАНС всъщност имат твърде специфична цел: „Всъщност истинската причина за разговорите рано сутрин в ДАНС със Златомир Иванов – Златко Баретата и Николай Маринов – Малкия Маргин нямали нищо общо с националната сигурност. Двамата били привикани по идея на Алексей Петров, за да им се обясни, че трябва да свият бизнеса си, защото в момента други групировки са овладяли митническите пунктове. Просто били предопредени, че държавни и партийни структури са поели контрабандата и другите да се оттеглят, защото в противен случай ще имат големи проблеми.” И се подчертава, че ако едни мафиоти се мачкат, за да отстъпят част от своите престъпни територии, то други се толерират – какъвто е случаят с „братя” Галеви.
Този текст звучи достатъчно фрапиращо, за да се запита човек възможно ли е всичко това и ако да – то в каква държава живеем. Разбира се, най-лесно от всичко е да решим, че става дума за измислици и търсене на сензации – и да го пратим по дяволите с разните други „опасни новини” под етикета долнопробни жълти писания.
Само че има проблем. Дори не само един, а няколко. Първият е, че визираните в тази публикация лица – като зам. шефа на митниците Румен Божинов или другият покровителстван от него герой: Даниел Славов – Дънката, назначен за шеф на Варненската митница, са много добре известни в митничарските среди със своята корупционна обвързаност с контрабандни схеми. Много показателно по отношение на тях е скорошното изказване на Бойко Борисов по повод жалбите на Сергей Станишев за политическа чистка: „не мога да оставя Цайса и Марадоната, след като всички говорят за контрабандата в митниците”. Точно за такива митничари с двойни имена става дума в публикациите на „Опасните”.
По-важното в случая е, че публикациите от подобен род в „Опасните новини” са санкционирани като истина от най-високата възможна инстанция спрямо истините в престъпния свят: от ДАНС. Ако ставаше дума за измислици и жълти клюки, то тогава поради каква причина ДАНС започва разработка за изтичане на квалифицирана информация – по личното разпореждане на Петко Сертов, като ангажира човешки и материални ресурси, троши парите на данъкоплатците в скъпо струващи активни мероприятия, позволява си да следи мобилните контакти на фигури като Минчо Спасов, Татяна Дончева, Румен Овчаров и цял куп още депутати и журналисти?
Ако написаното в тези статии нямаше нищо общо с реалността, щеше ли ДАНС безцеремонно да хакне сайта (впрочем безкрайно интересно е кои законови текстове или вътрешни правила позволяват на агенцията да предприема подобни действия), щеше ли неговият администраторда бъде арестуван (интересно за какво – може би за противодържавна агитация и пропагадна?), щеше ли Огнян Стефанов да бъде привикван на разговор, а броени дни след това пребит почти до смърт?
Това утвърждаване от ДАНС на написаното в „Опасните новини” като класифицирана информация, чието изтичане и опасно за държавата, не е просто моя хипотеза, а безспорен факт, потвърден между другото и от думите на самия директор Петко Сертов, фигуриращи в официална стенограма. При проведената от парламентарната комисия по национална сигурност анкета по разработката „Галерия” той посочва, че в статиите от сайта е имало неща, „които излизат буквално от кухнята на агенцията”, и че са посочени двете имена на офицер, който участва в операция. Завеждащият главна дирекция „Сигурност” Владимир Писанчев потвърждава това основание за започване на разработката: „Открихме информационно дело "Галерия" по публикации, съдържащи класифицирана информация.” Пита се тогава какво е според ДАНС „квалифицирана информация” – едва ли можем да предположим, че за професионалисти като нейните офицери това понятие може да включва жълти клюки и неправдоподобни измислици.
В тази стенограма се съдържа един детайл, на който рядко е обръщано внимание: „профилактирането” на Огнян Стефанов – не това с чуковете и железните пръти, а извършеното в самата агенция. Във връзка с мотивите да бъде следен телефона на Татяна Дончева, Цветелин Йовчев, сега директор на ДАНС, съобщава следното: „На 26.08 т.г. бе докладвано, че в резултат на извършените установки е установено, че г-жа Дончева е имала контакти с редица служители на ДАНС, които имат достъп, макар и фрагментарно, до въпросната информация (...) Целта на проверката беше да се установи има ли възможност носители на класифицирана информация от ДАНС да са предоставили волно или неволно такава информация на г-жа Дончева. Установено е, че след провеждане на разговор между Огнян Стефанов и Алексей Петров, журналистът се свързва с г-жа Дончева в разговор за над 18 мин, с г-н Цвятко Цветков, и с адвокатката си.” (подч. мое – Е. С.)
От тези думи не става ясно коя е „въпросната” квалифицирана информация, но пък става ясно какви са подозренията на ДАНС за евентуалната къртица, която я издава – а именно Татяна Дончева; тук би трябвало да отбележим, че при все че играеше за екипа на Станишев в битката срещу Румен Петков, Порязяващата уста бе изхвърлена от листите на червените и остана извън парламента, както и извън голямата червена игра – причината за което би могла да бъде и визираната нейна къртичина. Но става ясно и нещо друго – кой персонално е „профилактирал” Огнян Стефанов, когато е бил привикан в ДАНС въз основа на доказаното според агенцията обстоятелство, че именно той редактира „Опасните новини”. Човекът, който разговарял с него и който е вероятният инициатор за този разговор, е именно Алексей Петров.
Всъщност тази среща е потвърдена и от изказвания на Огнян Стефанов месеци след побоя – въпреки че той се отнася с разбираема предпазливост към темите на този разговор и не дава никакви подробности за неговото съдържание – освен една, твърде показателна между впрочем. В интервю пред БТВ срещата е описана по следния начин: „С Алексей Петров сме се срещали в ДАНС, където аз бях извикан, или поканен. Разговаряхме. Той ми каза, че операцията на ДАНС във връзка с изтичане на информация от службите е толкова брилянтно извършена, че американските служби ще учат по учебници. На това аз изразих възхищение от техните действия. Разговорът да е продължил около 20 минути. (...) На срещата присъства и негов колега, който ми беше представен като шампион по бойни изкуства.”
Следователно – тъкмо от разработката „Галерия”, разрушила веднъж завинаги кредита на доверие на западните служи към ДАНС, американските служби щели да учат по учебници... И още една подробност: какъв е всъщност този „шампион по бойни изкуства”, дето е присъствал на срещата? Какви регламенти на агенцията предполагат или изискват такова присъствие? Дали пък не е някой не е някой от тези, дето са участвали по-сетне в друга една среща с Огнян Стефанов – с железни тояги в ръка?
Когато парламентът гласува декларация, осъждаща кървавото нападение срещу българския журналист, една от точките на тази декларация изисква ДАНС и МВР да изнесат пред народните представители информация за всичко, което им е известно по този случай – включително за проведените с него разговори. Това изискване на най-висшата власт в държавата не е изпълнено – вместо вътрешният министър и Петко Сертов да се явят и да докладват в пленарна зала, те изпращат една подигравателно суха информация от няколко реда, в която се казва, че с Огнян Стефанов е разговаряно, но той не е заплашван по никакъв начин. Не се уточнява, разбира се, кой персонално е провел разговора с него.
Не е бил заплашван...Дали обаче е било така? От думите на Цветелин Йовчев става ясно, че веднага след разговора си с Алексей Петров той е позвънял на Татяна Дончева и е провел осемнадесет минутен разговор с нея, звънял е и на Цвятко Цветков, и на адвокатката си. На какво ви прилича това? Поне на мен – на реакция на сериозни изплашен и сериозно застрашен човек, който се опитва да ангажира всичките си институционални силни познати в своя защита.
Седмици преди нападението край ресторант „Кипарис” той споменава в статия във „Frog news”, че е бил притискан и подслушван от службите във връзка с подозрението, че стои зад анонимния сайт „Опасните новини”. Междувременно – при отричането на каквото и да било отношение към сайта от негова страна, неудобните текстове продължават да излизат; освен тях се появяват реклами и за още по-неудобни за Алексей Петров бъдещи разкрития - например за убийствата на Николай Колев и Надежда Георгиева. И на 22 септември 2008 г. – дванадесет дни след излизането на статията „Хора от ДАНС и Митниците реанимират наркоканалите на Държавна сигурност“, журналистът бива зверски пребит от четирима неизвестни лица – и на практика оставен инвалид за цял живот.
ДАНС, разбира се, си има свое мнение и относно това събитие. Говорителят на агенцията Зоя Димитрова заявява, че журналистът Огнян Стефанов е бил пребит, за да му се "затвори устата", защото иначе щял да каже кои са му информаторите и кой стои зад сайта "Опасните". И освен всичко добавя, че „Алексей Петров не е заподозрян, че е участвал в побоя над Огнян Стефанов”. (подч. мое – Е. С.)
Казаното е безкрайно интересно – по това време разследването на побоя е в ход – и ДАНС участва в него. Следователно професионалистите от най-професионалната тайна служба изключват от кръга на заподозрените тъкмо фигурата, която има най-голям интерес да изчезнат и сайта „Опасните” и неговите създатели, защото... ами просто защото им е колега и по условие не може да бъде подозиран в престъпна дейност.
Един паралел: точно по този начин зам. главният прокурор Христо Манчев още с простигането си на местопрестъплението, над трупа на убития висш прокурор Николай Колев, директно заяви на журналистите, че главният прокурор Никола Филчев не може да има нищо общо с това убийство. Нищо, че цяла България знаеше, че Колев е най-сериозния противник на Филчев от средите на прокурорското съсловие.
Както изглежда обаче, прокуратурата не е забравила тази стара практика, според която гарван гарвану око не вади – и борещите се институционално с престъпносттта по условие не могат да бъдат престъпници – та ако ще и триста следи да водят именно към тях. Тези дни прокурорът Божидар Джамбазов обяви, че разследването за побоя на журналиста Огнян Стефанов спира, тъй като процесуално-следствените действия са изчерпани. Няма виновни и толкоз. Случаят е приключен, забравете.
Изводите за ДАНС? Не друг, а тъкмо Огнян Стефанов наскоро анализира дереджето и реномето на агенцията, посочвайки, че тя няма основания да бъде определяна като „българското ФБР”, тъй като няма нищо общо с тази американска служба - и с следваните от нея принципи и ценности. Но пък има много общо с други две служби от съвсем различен тип – с германското Гестапо и със съветското КГБ.
Няма как да не призная, че има нещо вярно в посоченото разграничение – и в онтологичните корени на ДАНС; пък и не би могло да няма, като се има предвид, че повечето от ръководните й кадри са започнали кариерата си в ДС. Ще посоча само един синдром, който ми се струва общ за всички български служби за сигурност – и който бих определил като „синдром на кирливите ризи”. Винаги и навсякъде, когато се появи информация за престъпна дейност и корупционни безобразия, родните служби за сигурност се заемат не да я проверяват, а да търсят кой я е изнесъл – като че ли оповестяването на едно престъпление е по-голямо престъпление от неговото извършване.
Да е проверила ДАНС как стоят нещата с митниците и контрабандните канали? Не. Но пък кой е виновен за изтичането на информацията за митническите безобразия и контрабандните канали – о, да – и то още как! Докато този синдром съществува, службите за сигурност – както и да бъдат трансформирани и преназовавани те – ще са само институционални филиали на организираната прастъпност, а техните служители – посредници между държавата и мафията. Това е всъщност драмата на ДАНС, това е и драмата на българското правораздаване, това е и драмата на нещото, в което живеем и което погрешно наричаме държава.