На кого служи ГДБОП?

Според съобщения в пресата прокуратурата подготвя обвинения в предумишлено убийство срещу антимафиотите, съпровождали Пламен Куцаров до фаталния за него разпит с дедектор на лъжата, на връщане от който той издъхна в арестантската камионетка на 21 януари тази година. Според публикациите смъртта му е настъпила вследствие на упражнено върху него насилие, а в стомаха му са намерени значителни количества неразграден амфетамин. От което следва, че и неговите отговори по време на разпита са дадени под въздействието на наркотика, като остава открит въпроса кой и защо е дал наркотик на арестант непосредствено преди тъй нареченото “полиграфско изследване”, извършено в Института по психология на МВР. Той не би могъл да носи със себе си наркотик, тъй като е бил основно претърсен при ареста – а версията да го е приел преди това не издържа, тъй като тогава амфетаминът би бил разграден.

            Според предварителните сведения за съдебната експертиза обаче смъртта му е настъпила не вследствие на наркотична интоксикация, а от задушаване. Такава бе версията и на неговия адвокат Тодор Апостолов. Според него смъртта е настъпила вследствие на плътно нахлупена качулка на главата, с която арестантът е бил задушен: един метод за убийство по особено жесток начин, характерен за червените кхмери на Пол Пот. Според данните от медицинската експертиза обаче качулка не е имало, а най-вероятно смъртта е настъпила, като Куцаров е бил притиснат към пода на камионетката с вързани зад гърба ръце, а

някакъв особено тежък човек е седял върху главата му

докато се задуши.

            Подобно драстично убийство от страна на антимафиоти обяснява защо вътрешният министър без обяснения започна осем дисциплинарни производства срещу служители на ГДБОП, като бяха отстранени началникът на отдел “Контратероризъм” Атанас Димитров, шефът на Дирекция "Противодействие на организираната и тежката престъпност" комисар Петър Владимиров и неговият заместник главен инспектор Калин Михов. Подобни “остри” мероприятия за прочистване в системата на МВР не са се случвали отдавна – по-точно от предишното убийство, извършено от служители на ГДБОП – това на Чората. Редно е да си спомним, че пак от ГДБОП започнаха тежките корупционни скандали, довели до оставката на Румен Петков – когато се оказа, че антимафиот № 2 “си папка” от една паница с тези, които би трябвало да разследва, и се е главил като тяхна къртица срещу някоя и друга скъпа ловна пушка. Тези прецеденти, абсолютно недопустими в една нормална страна, не могат да не ни накарат да се запитаме що за служба е всъщност ГДБОП – и дали наистина работи срещу организираната престъпност или е просто нейния публичен филиал.

            След смъртта на Чората антимафиотите твърдяха, че той е починал от инфаркт – такова беше и заключението на първата съдебна експертиза. До дела срещу убийците и смъртни присъди за предумишлено убийство се стигна единствено благодарение на  упорството на близките на убития, които изнесоха ковчега пред благоевградското РПУ, за да видят медиите как този “инфаркт” има много особени симптоми – като дупки в черепа например. Тогава се оказа, че усърдно премълчаваната причина за деянието се крие в лихварските наклонности на покойния – и че убийците всъщност са негови длъжници.

Сега опитите да се прикрие деянието са от същия нечистоплътен порядък. Конвоиралите Куцаров бопаджии един през друг почнаха да обясняват как внезапно му прилошало, как му правили изкуствено дишана уста в уста, как линейката закъсняла и прочее приказки от хиляда и една нощ. Приятелката на убития Виолета Ницова е била уведомена за смъртта му чак на следващия ден

с думите ““Притесни се и почина”

 – от Ангел Димитров, един от участвалите в “събитието” полицаи. За разлика от мъртвеца, те очевидно не са се притеснявали много, когато са го арестували. Описанието на Ницова е симптоматично: “Звънна се на вратата, чух как се блъска и някой нахлува в дома ни. Бяха около 15 човека маскирани полицаи. Свалиха го на земята, удряха го, той викаше. Сложиха му белезници и черна качулка на главата, голяма като торба. Обискираха дома ни, но нищо не намериха”. Докато подписвала документ за обиска, забелязала, че Куцаров фъфли. За да чуват отговорите му, полицаите свалили качулката – и приятелката му видяла, че бузата и устата му са подути. Тя самата също е била арестувана и заръдржана – неизвестно по чия заповед и с чие съдебно разрешение, за повече от 24 часа. И именно при това задържане на другата сутрин е била сюрпризирана с циничната епикриза “Притесни се и почина”.

Престъплението е наистина позорно и недопустимо, но скоростта, с която реагира министър Миков, някак си не се вързва с традициите на МВР в подобни случаи. Само седмица преди това друг арестант, Методи Маринов, почина в арест на МВР – в нощта след окървавения студентски протест на 14-ти януари. И този път бе лансирана очевидно дежурната в подобни случаи версия за инфаркт – като МВР аргументира попадането му в ареста с престъпни деяния. Неколцина от десетките арестувани покрай протеста обаче твърдяха друго – че покойния е бил един от тях – и че е поискал медицинска помощ, но не е получил такава. Те застанаха с имената и лицата си зад тези твърдения – и дори се явиха на заседание на парламентарната Комисия по вътрешен ред и сигурност, за да свидетелстват – но заседанието беше провалено от депутатите на БСП и ДПС, които гузно се изнизаха от него.

Случаят не притесни министър Миков – също и факта, че липсваше съобщение за тази смърт в официалния бюлетин на МВР. Нямаше разследване, нямаше дисциплинарни наказания, а насилниците, смазали протеста, бяха похвалени. И след като това е така, е редно да се запитаме

защо МВР реагира при два идентични случая по коренно различен начин?

Според официалната версия Пламен Куцаров е арестуван по подозрение за участие в организирана криминална група за отвличания – и по-специално във връзка с отвличането на Кирил Божилов – Цигането, за когото е платен откуп от 100 000 евро, но отвлечения не е освободен. Именно заради това отвличане той е бил подложен на тест с дедектор на лъжата – и този тест е констатирал неистини в неговите твърдения. Пита се какъв ефект има мистериозно погълнатото голямо количество амфетамин върху резултатите от подобен тест. Не е известно дали някой е правил подобен експеримент – и едва ли има друг прецедент, при който силно дрогиран човек се подлага на подобни тестове.

За сметка на това към момента на арестта му е липсвала фоноскопна експертиза, която да доказва, че Пламен Куцаров наистина е човекът, който води преговорите с близките на отвлечения Цигането. Поради което самото обвинение в престъпна дейност, дало основания за ареста му, издиша. Според адвоката на покойника Куцаров е работел като работник в строителна фирма, не е криминално проявен, никога не е задържан в РПУ където и да било. Той не е осъждан и не е противообществена личност, не е и наркоман.

Същото се потвърждава и от неговата приятелка, от брат му и от майка му – която, както се оказа, работи в системата на МВР и

иска лично обяснение и извинение от министър Миков

– за изречените по адрес на покойния й син клевети. Адвокатът Тодор Апостолов е бил потърсен от Евгени Куцаров, брат на убития, чак след като е била установена смърта – преди това никой не е знаел нищо – въпреки законното право на всеки арестант да се свърже с близките и адвоката си. По неговите думи след задържането на Пламен и приятелката му “никой не информира близките им и не им е предоставена възможност да се свържат с тях, да се свържат с адвокат. Брат му е предприел действия да го обявява за общодържавно издирване в Първо районно управление и дежурният на Първо РПУ, след направените справки, установил, че Пламен Куцаров е известен, той не е безследно изчезнал, просто се намира на ул. "Здраве" 1, в моргата".

За сметка на това пък този арест е съпроводен от събития, които просто не могат да се определят като случайни. Защото редом с убийството на Куцаров същата нощ се състоя друго едно убийство: в “Люлин” бе застрелян с 12 куршума Йордан Цонков – Джиджи, чието име се свързва със същото отвличане. Коментарите, свързани с това съвпадение, бяха твърде масирани, за да бъдат случайни. Лансирана бе доста основателната версия, че под въздействието на амфетамина при фаталния разпит в Института по психология на МВР Куцаров е издал участието на Йордан Цонков в отвличането на Цигането, което е предрешило печалната съдба и на двамата. Същевременно в редица медии се появиха сензационни съобщения за това как бандата на Куцара и Джиджи е именно онази мистериозна бригада за ВИП-отвличания, на чиято съвест тежат похищенията на Ангел Бончев и сина на Венцислав Стефанов. Afera.bg дори визира случая с взривения пак по същото време джип БМВ, който според агенцията бил използван при отвличането на Ангел Бончев.

Най-вероятно обаче истината е друга: ако двамата убити имат отношение към отвличането на Цигането, то тяхната роля е значително по-скромна; впрочем за Джиджи най-вероятно е валидна хипотезата, че е снабдявал похитителите с крадени коли. Някой обаче има интерес да напомпа техните фигури до позицията на лидери – за да бъдат заметени следите към истинските такива. Разчистват се дребните фигури, защото от тях може да тръгне нишката, която да разплете чорапа –

и да се стигне дори до висши фигури от средите на ГДБОП,

които са били издигнали чадър над ВИП-похитителите. Няма друго обяснение за това, че двама съпричастни към един и същи случай загиват в една и съща нощ – само че единият от куршумите на гангстери, а другият – в ръцете на полицаите.

Очевидно Куцаров е нарушил закона на омертата, зо което според етичния кодекс на мафията се полага смъртно наказание. Българското нововъведение в случая е, че най-вероятно законът на мафията е изпълнен от антимафиотите – които иначе са призвани да пазат закона и да се борят с нея. Което ни кара отново и отново да се питаме: на кого всъщност служи ГДБОП?

На кого, министър Миков?