Кремъл мълчи тревожно за промяната в България – да се тревожим ли?

Не колекционирам руски управленски странности, но когато се натрупат достатъчно такива и са все от един тип, предлагам да се замислим. Защото сме прекалено зависими от Русия, за да си позволим да се правим, че не ни интересува какво става там.

Капката, която преля чашата на съзерцанието ми, е изявлението на руския президент Медведев, според когото убийствата на правозащитници в собствената му държава били провокирани от чужди сили. На някого в чужбина не му харесвало как хубаво се развива Русия и затова й пречи, като избива… руски правозащитници ( Наталия Естемирова, едно от най- известните имена на онази рядка, но и рядко упорита руска порода противници на тиранията, стана поредната жертва на зверско убийство в Чечня).

Мухлясълият аргумент за „външния враг” ми напомня една апокрифна веселяшка песничка от детството ми, в която се иронизираше гадният империализъм като универсално зло ( сигурно е родена на някой обект на прохождащия социализъм ):

„ Ей, мина злото, в язовира готин е живото.
Ала гангстерите оттатък морето, сакат да ни бъркат мурафето”!

Изявлението на Медведев, направено в лятната резиденция на руската власт в Сочи, където се е срещнал с германския канцлер Ангела Меркел, е част от чуждомразкия сериал, който се върти от трибуната на Кремъл. На Медведев и компания всички са им виновни – ама наистина всички наоколо, с някои малки изключения в Централна Азия, където СССР практически не си е отивал от главите на старите комунистически управници.

Русия е в обтегнати отношения с почти всички свои европейски съседи. Швеция, която току-що пое председателството на ЕС, е сред най-твърдите привърженици на твърдия курс спрямо опитите на Москва да използва износа на нефт и газ като стратегическо оръжие спрямо Запада. Шведската съпротива срещу руския проект „Северен проект” е основния препъни камък пред него ( макар Стокхолм да се аргументира предимно с екологични причини срещу тръбопровода).

Полша действа в тясно сътрудничество с Швеция в това отношение. Но не само в това – поляците са вбесени от руската пропаганда, която е изцяло под държавен контрол и в това свое качество ( в големи количества) бълва инсинуации срещу Полша, която наскоро беше обвинена от руската държавна телевизия за солидарно виновна заедно с Германия за началото на Втората световна война.

Явно в Москва не могат да простят на поляците ролята им за формирането на единна европейска позиция, която се изрази в гласуването на резолюция в Съвета на Европа, в която за първи път СССР беше прикован на позорния стълб като еднакво виновен за тази война, заедно с Хитлер.

За враждата, граничеща с ненавист, между ( поне две от трите) балтийски републики и Москва, да не говорим. Естония е почти на ръба на дипломатическата война с Кремъл от години. Румъния пък наскоро беше заклеймена в руската столица за това, че е продавала оръжие на Грузия.

Самата Грузия, друга православна съседка, си е направо номер едно в списъка на руските врагове. Но ако тя е малка и „лесна” за бой, то какво да се каже за Украйна? Ето че и премиерът Юлия Тимошенко ( подозирана в готовност за сговор с Москва заради някои нейни действия по време на газовата криза през зимата) намери за нужно да се присъедини към своя ( ту опонент, ту съюзник) , президента Юшченко и даде отпор на декларацията на руския президент Медведев, в която заклеймява украинската политика спрямо Русия.

Съответно Медведев оповести, че няма да има нормални отношения с Украйна, докато Тимошенко е премиер!

И кой остана? А, да Беларус, Молдова и т.н. Приднестровие ( поредният сепаратистки анклав, една голяма казарма с руско оръжие, създаден и поддържан от Русия като инструмент за влияние в своята европейска периферия). Само че в Беларус президентът Лукашенко, един от последните диктатори в Европа, толкова е ядосан на отказа на Москва да го субсидира, че откровено се зъби на досегашния си спонсор – отново енергийната политика е ябълката на раздора.

А пък в Молдова другарите на Москва от компартията за първи път загубиха изборите. Току що.

Не претендирам за изчерпателност ( в Европа има още Финландия, Словакия…), но враждебността, която заобикаля най-голямата по територия държава в света предизвиква все пак натрапчивия въпрос: нима всички „джуджета” са се наговорили срещу великана и то по внушение на Запада?

Очакваме официална позиция от Кремъл след канонадата в руските медии, които бият тревога, че в София е настъпила неблагоприятна промяна за интересите на Русия. Какво ли значи мълчанието на Москва, което е толкова нетипично за нейната политика спрямо всеки, който с нещо не й харесва? Бонус? Време за размисъл ( докато се поправим)?

Каквото и да значи, не може да бъде скривано дълго. И когато излезе наяве, ще разберем доколко сериозна и съществена е промяната в управлението на България.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/