ЗА ЗДРАВНАТА КАСА, МАРК-СИАНЦИТЕ И КАК БЕЗСРАМНО ДА СИ ПОИСКАМЕ ТОВА, ЗА КОЕТО СМЕ СИ ПЛАТИЛИ

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” и не може да бъде препечатван или използван от печатни и електронни медии, от новинарски и комерсиални сайтове, без специално разрешение за това. За получаване на разрешение, виж страницата Контакт в дясната лента на този блог.

Право за свободното препечатване на текста имат сайтовете www.kafene.net и www.svobodata.com, както и всички лични и некомерсиални сайтове и блогове. 

Нормалните хора в България от доста време насам вече смятат излишно, дори леко срамотно, да обсъждат тъй наречената Здравна каса и онова, което тя причинява на своите пациенти. Твърде лесно е, няма предизвикателство, няма тръпка в подобен разговор, всеки може да те затапи с още по-чутовна история от твоята собствена…..

Като един не особено нормален човек обаче аз продължавам да се вдъхновявам всеки път от всяка история, която чувам или в която участвам. А нелечимата ми професионална деформация – нагло да питам и мисля, ме кара да продължавам с разговори по темата.

Неотдавна ми се случи нещо, заради което написах писмо до самата Здравна каса в Пловдив /да не се бърка с Високата порта в Стамбул или с ЕК в Брюксел/. Това беше едно мило, любезно и съвсем леко иронично писмо, което сега цитирам направо, защото поводът за него е ясно описан в самия текст: 

“Неуважаеми,

Съпругата ми, Цвета Марова, има хронично заболяване – хипертония. За да не губи време всеки месец, нейният личен лекар е изписал лекарствата и на тримесечни рецепти.

Сега  заминаваме на почивка на място, където няма възможност да се вземат съответните лекарства и тъй като закупените през предишния месец свършват до два-три дни, опитахме да вземем лекарствата преди да заминем. В аптеката ни казаха, че не можем да ги получим, защото срокът за това не е дошъл. На практика остават два дни за едното лекарство /чиито цикъл е 28 дни/ и четири за другото. Но не може, защото вие така сте разпоредили и ако те направят изключение, ще ги глобите.

Не знам какво си мислите, че правите с подобни разпоредби, но във всички случаи не си заслужавате парите, които ви плащаме всеки месец. Това са пари, хвърлени на вятъра, защото не мога да нарека по друг начин ситуация, при която плащам, без да получавам нищо насреща. Всъщност мога – рекет е другата дума.

Съветът ми е да си смените тъпите правила.

А ако в следващите дни нещо, не дай, Боже, се случи с жена ми, ще държа вас отговорни в съда, защото ми писна в тази страна да ме правят на маймуна разни звани и незвани, които крият личната си отговорност зад анонимни правила.

С истинско неуважение

Пламен Асенов, журналист” 

За моя изненада, след седмица получих отговор. Или поне нещо, което в Здравната каса очевидно броят за отговор. Нещото се състои от текста на някаква вътрешна наредба и нито отговаря на въпроса, нито урежда проблема. Цитирам го тук само в името на достоверността: 

В отговор на питане с  вх. № 94-02-722/04.08.2009 г.  On-Line консултации:

Уважаеми  господине,

Наредба № 4 от 04.03.2009 г. за Условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти е издадена от Министерството на здравеопазването на Република България. Разпоредбите на глава ІІІ, раздел ІV “Предписване на лекарствени продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК” от тази наредба са в сила от 01.04.2009 г.  Чл. 30, ал. 2 от цитирания раздел регламентира следното: “Отделните отрязъци на тройната рецептурна бланка /бл. МЗ-НЗОК № 5А/ се изпълняват в аптеката последователно в следните срокове, считано от датата на издаване на рецептата: за отрязък А – до 15 календарни дни; отрязък В се изпълнява в аптеката от 30 до 45 календарен ден; а отрязък С – от 60 до 75 календарен ден спрямо датата на издаване на рецептурната бланка.” 

След като прочетох отговора, малко ми се зави свят, получих лек тремор отляво и, кой знае защо, силен прилив на патриотизъм отдясно. В това състояние написах друго писмо до касата: 

„Благодаря за отговора!

Видях наредбата ви – много е хубава. Само дето не върши работа.

Това, което знам със сигурност е, че плащам вашите заплати и заплатите на фармацевтите не за да ми създавате проблеми, а за да ми решавате проблемите. И ако някъде между вас връзката е скъсана, то начинът да се оправят нещата не е като ми цитирате наредби. Ако пък не знаете истинския начин, обадете се и аз ще ви напиша една концепция, от която ясно ще разберете как става така, че пациентите да не страдат заради глупости. И дори ще ви направя отстъпка в цената.

Пламен Асенов“

За всички, които са се притеснили от последното изречение, трябва да кажа, че това с отстъпката си беше гавра. Смятах да ги излъжа с намалението по същия гаден начин, както те лъжат мен и всички нас постоянно. Но не се стигна дотам, защото Касата пък не си направи вече труд да ми отговори. Очевидно ако едно писмо до тях не започва с обръщението “Неуважаеми”, те не го броят за истинско и не се чувстват длъжни да му отговарят.

Щом умопомрачението ми попремина обаче, нещо се усъмних, че вече полученият отговор не говори просто за скъсана връзка между Здравната каса и фармацевтите. Консултирах се с един приятел – математик и разбрах, че в аптеката са ми казали истината, тоест, от доброволно цитираната от Касата наредба става ясно, че няма как да вземеш лекарство с 28-дневен цикъл преди 30-я ден от изписването му. Е, има – като платиш пазарната му цена, след като години наред си плащал месечни вноски на Здравната каса, именно с цел да не плащаш пазарната му цена…..

Помислих си, че е добре да позная от три пъти кого в такъв случай облагодетелства въпросната наредба и колко е получил нейният творец от съответния благодетел. Или от съответния облагодетелстван. Но задачата беше твърде трудна и не познах.

За сметка на това си спомних как, когато племенникът ми се разболя, немската Здравна каса плащаше на брат ми бензина за пробег от 200 километра на ден, за да може да вижда детето си, като всяка вечер пътува до Нюрнберг и обратно. И на всичкото отгоре даде временно жилище на семейството в самия Нюрнберг, за да може снаха ми да е там постоянно, а в събота и неделя, когато го пуснат от болницата, “детето да е в домашна среда”.

Само не ми казвайте, че това е така, защото немската каса е богата, а българската – бедна. Всъщност то си е вярно, но причината е в начина на организация и съществуващото там ясно съзнание, че касата служи на пациентите, които и плащат, а не пациентите служат на касата. Като и плащат.

Какво различно има в организацията на немската Здравна каса от българската? Ами например наличието на индивидуални сметки, със задължителна минимална, но не и ограничена максимална вноска, която човек може да плати. За българските марк-сианци изглежда парадоксално, но именно по този начин там се реализира принципът на социалната справедливост, при който всеки може да получи от Касата повече услуга, отколкото е платил. За разлика от принципа на социалистическата справедливост, който все още властва по нашите земи и при който всеки плаща малко, но за сметка на това получава още по-малко.

Е, на мен ми писна и смятам при всеки случай занапред, без да се срамувам от баналността на темата, да напомням писмено и устно на чиновниците от Здравната каса, че аз съм техен работодател и ковчежник, че трябва – като влизам в Касата – да станат прави, да се поклонят и бързо да отърчат да свършат работата, за която съм дошъл. И да я свършат, като пишат и четат наредбите си в моя, а не в тяхна собствена полза.

А ако се съмняват, че съм прав, да попитат бат` Бойко Борисов що е то Обществен договор и кой каква роля играе в него. Човекът чинно ще им обясни – дори може да добави от себе си, че тъй нареченото гражданско общество съществува единствено с цел да следи за спазване на въпросния Обществен договор. Иначе не съществува. 

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com