Нерде Малта, нерде Моллов?

Бил съм Малта- малка и спретната. Но е далеч по хубост от нашия земен рай – такъв, какъвто с право го определяме в националния си химн, имайки предвид природата, а не държавата.

Оказва се обаче, че малкият и доста каменист остров, където има голям проблем с питейната вода ( но това не пречи да има развита туристическа индудстрия), е сред предпочитаните места за емигриране на българи. По данни на Евростат, цитирани от сайта Кафене.нет, българските заселници формират третата по големина имигрантска общност на острова ( след британската и индийската).

Освен черните мисли, които може би навява фактът, че каменният остров е предпочитано място за заселване на много сънародници, родени в земния ни рай, смътно в съзнанието ми се появи въпросът: с какво споменавахме Малта през годините на „прехода”? Каква непреходна ценност от нашата действителност беше свързана с тази страна?

Вероятно и вие се досетихте: от Малта бил тръгнал пътят към богатството на човека, който олицетворяваше еднолично забогатяването в най-новата ни история. Основателят на Мултигруп Илия Павлов твърдеше, че е спечелил първия си милион именно в Малта, защото се досетил да нареже и продаде като старо желязо бракувана съветска подводница.

Тази басня е основополагаща за приказното натрупване на милиони „по български”. Ако на Рокфелер му е трябвала ябълка, която да лъсне и да препродаде (според американската митология за първоначалното натрупване на капитала), у нас не се задоволяваме с по-малко от подводвница. И не жълта, а червена.

Добре, да оставим покойника Павлов на мира. Опресняването на спомените обаче не спира дотук. Защото в същото време от медийното недибитие изплува името на друга емблематична фигура от онзи ранен етап на бързите и лесни пари. Според в. „Стандарт”, някогашният собственик на „Първа частна банка” Валнтин Моллов стои с негова фирма зад огромен корупционен скандал с пребоядисване на вагони, за което БДЖ е заплатила надценка от 2800 процента!

Признавам, че търпя упрек за „смесването на жанровете”- нерде Малта, нерде Моллов ( когато става дума за Павлов). Но ще го понеса. Приемете аналогията за нещо като „импресия”. За да не кажа „депресия”, каквато може да предизвика нестихващата далавера с рязането на подводници и пребоядисването на вагони.

Не е за чудене, че мнозина искат да скочат от последния вагон в европейския влак и да заменят земния рай с държавния уют.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/