Военните шашмалогии

Принтерите на МВР вече си имат конкурент. Ако вътрешното ведомство е закупило цели хиляда лазерни принтера по 1 400 лева бройката (при условие, че на цени на дребно един нормален лазерен принтер струва 200 – 300 лева!), то военните като че ли са го ударили в земята купувайки маси за абсолютно същата цена.

Маси, да. Не народни, а най-обикновени маси за ведомствения им стол. И също тъй са купували с широка ръка. Похарчили са – за ремонт на стола и за да имат, горките, на какво да си слагат чиниите, цели три милиона лева. Вероятно защото военното министерство не е какво да е министерство. То много човек храни, много нещо.

Главоболията на новия му министър обаче далеч не се свеждат само до някакви си маси. „Всеки път, когато отида да видя военното НДК, или погледна документите за него, ми се вдига кръвното.” – се изповядва той пред бТВ.

Естествено, че ще му се вдигне кръвното. След като на мястото на военно-историческия музей е изникнала гигантска сграда с неясно предназначение. Струваща 32 милиона досега – и очакваща още десет милиона за дострояването си.

Може пък именно неясното предназначение да е обяснение за появата й. Имали военните бол пари, вложили ги – пък някой ден каквото сабя покаже. Няма да ги връщат в бюджета я!

Всъщност точното това е големият проблем на това министерство – многото имане. Обслужвало армия, в която две години бъхташе крак всеки редови българин, то се е накамарило с имоти, които сега пустеят напълно ненужни – и които могат да бъдат продавани. Военните министри всъщност това и правят: превърнали са министерството в едно голямо интендантство. Продават и с приходите си уреждат разни благини. Маси например. Или кресла за лъскавите си кабинети. Или апартаменти за никому ненужните вече офицерски воинства.

Не е задължително между впрочем инвестициите да се влагат само в безумици и грозотии. Например: министерство си има собствена телевизия, която е една от най-добрите в България. Има издателство, което също е много добро и издава интересни книжки. Има вестник и – забележете! – ежедневник, който също се списва доста грамотно.

Въпросът обаче не е само в доброто или лошо стопанисване на многото имане. Въпросът е в пълната несъизмеримост между имането и необходимостите.

Това вероятно е нещото, което допълнително вдига кръвното на Николай Младенов. Например като съпостави броя на войниците в професионалната вече българска армия и нейния офицерски състав. Или броя на казармите с броя на техните обитатели. Или парите, които се харчат от МО, с техническото оборудване на българската армия.

Няма как да не ти се вдигне кръвното при едни такива съпоставки.