Машината ГЕРБ маневрира, в Москва пуфтят навъсено

Доколко е искрен Искров, доколко е лично решението му да подаде оставка? Искрено и лично ли е това действие, или е маневра, договорена срещу нещо, както се случи с оставката на председателя на ДАНС Петко Сертов, който се оказа компенсиран с дипломатическо назначение в Солун?

Не си струва да гадаем, защото това ще стане ясно от развитието на събитията. Много е възможно двете страни да са се договорили за тази формалност по преназначаването на Искров, но вече по волята на ГЕРБ. Нещо подобно допуснаха икономисти на партията, като Стоян Мавродиев, които едва ли импровизират без санкция от „най-високо място”.

По – интересен е въпросът за механизмите, които движат напред – назад машината ГЕРБ в оповестяването на намерения, при отказа от тях и накрая – при преразглеждането на отказа….

Така се случи с дипломатическите назначения, предизвикателно направени в наистина последния момент от кабинета „Станишев” ( и които, както съобщава в. „Дневник”, се оказали два пъти повече от оповестените доскоро). След закана всички да бъдат отменени, новата власт даде заден ход чрез изявления на външния министър Румяна Желева. В крайна сметка обаче част от назначените пътници с дипломатически куфарчета бяха наистина спрени.

Че оставката на Искров не е някакво моментно хрумване, показва светкавичната бързина, с която тя беше приета от НС. Буквално на мига, в който желанието му да се откаже от втори мандат, депутатите от мнозинството се съгласиха и го подкрепиха. А бяха го „помилвали”, след като премиерът Борисов изненадващо беше обвил, че няма да сменя нароченият пак от него за смяна Иван Искров!

Каквито и да са мотивите за тези постъпателно-възвръщателни действия на управляващите в изброените дотук конкретни случаи важен е въпросът дали нещо подобно може да се случи и по отношение на наистина съществени намерения за ревизиране на статуквото. Такива са досегашните сигнали по адрес на руските енергийни проекти в България, които бившите управляващи рекламираха като изгодни ( за тях лично, вероятно), но чиято легитимност от гледна точка на икономическата ефективност вече няколко пъти бе поставена под съмнение от новите управляващи.

Ще бъде хубаво съмненията за ревизиране на съмненията да бъдат опровергани най-после по ясен начин. Такива като нас, които от години призоваваме за това, може и да не сме важни. Но не бива да карат самия Путин да чака. Изнервя се и става отмъстителен ( спомнете си само как унижи Първанов, отказвайки в последния момент да уважи неговия енергиен форум, замислен по начало именно като трибуна за пропаганда на руската енергийна стратегия, но провален от солидарния бойкот на Запада). Вече втори месец Путин мълчи като буреносен облак и не казва нищо за рокадата на София, срещу която артилерийска подготовка ( за какво ли?) водят контролирани от Москва руски медии.

И без да споменава България, Путин ни изпрати красноречиво послание с офертата към Турция да „прецака” ( както той си мисли) България с алтернативно трасе на газопровода „Южен поток”. Нищо ново – руският император Александър Трети поне два пъти подстрекава Турция да нападне „неблагодарната” България и само страхът на Турция да получи огромната Русия за европейски съсед, след предлаганата по руска инициатива подялба на младата българска държава, осуетява смъртта на новороденото българско държавно образувание ( слабо признатото от Европа и света обединение на Княжество България с Източна Румелия в нарушение на Берлинския договор – Княжеството императорът искал за себе си, а Румелия предлагал на Турция).

Освен че ожалиха приятелите си в България, които минаха в опозиция, „братушките” произведоха наскоро и телевизионно филмче, в което припомниха как са освободили неблагодарните българи и както винаги не обелиха и дума за истинските руски имперски мотиви за онази война, за която повече от век искат да си плащаме с репарации, покорство, затваряне на очите за историческите фалшификации, интриги и унижения.

Впрочем, големи сме царе да демонстрираме (безопасен) патриотизъм срещу антибългарската кампания в дребната Македония – вече и главнокомандващият Първанов се включи в състезанието по демонстриране на този вид лесна храброст, с претенцията да я възглави. Но на пропагандните руски шамари сме готови да подложим блажено всичките си бузи. За сравнение: когато по същата схема руската държавна телевизия захапа Полша, обявявайки я за солидарно виновна за Втората световна война, поляците скочиха като един, но тук такива чудеса не стават.

Тъй че, да е жив и здрав Искров. Може да пие една студена, но драмата му е буря в чаша вода. Следете облаците от Североизток, те са реалният индикатор за промяната в климата у нас.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/