До пълната победа на ( наследниците на) комунизма

Краткият преглед на дългата полемика между новия шеф на митниците Ваньо Танов и старият шеф на дипломацията Виктор Вълков показва, че крайно нетипично като за дипломат от кариерата Вълков издайнически си изпусна нервите. На практика нарече „простак” Танов заради твърдението, че все пак съществува кръг „Монтерей” от бивши червени величия, свързани със службите, които участвали в разпределението на контрабандните канали.

На пръв поглед фактът, че Вълков реагира на твърденията на Танов с остро отрицание на нещо, което многократно вече е отхвърлял, напомня по комичен и ( и безобиден по детински) начин на сценката от „Мечо Пух”. Когато Мечо Пух пита пред хралупата на Заьо „има ли някой тук” и получава отговор „тук няма никой”, приказният герой си прави логичното заключение: „щом някой казва, че няма никой, значи има някой”.

От реакцията и тона на Вълков, който заявява пред сайта Всеки ден, че не си струва да спори с простак, навежда на мисълта, че май „има някой”.

С извинение, че напомням случка с мое участие, реакцията на Вълков ми напомня по стил и смисъл на истеричния отклик, който един мой журналистически въпрос предизвика от страна на президента Първанов. Държавният глава сметна за нужно да направи официално изявление с квалификации по адрес на един журналист, заради въпрос, свързан с имотното му състояние. За капак, след настъпилата разправа с „виновния”, заяви, че това бил един „безобиден журналист” и изобрази лицемерно учудване, че му се наложило за такава дреболия да напусне работата си.

Да не говорим, че всъщност Първанов така и не отрече категорично да е получавал мезонет от своя спонсор Манджуков, когото закичи с най-високо държавно отличие. В направената от негово име декларация само се твърдеше, че всички данни за имотното му състояние са публикувани на сайта на президентството. А нали точно това попитах на практика: верни ли са данните, или не, а не дали изобщо има публикувани някакви данни? Някой много внимателно го беше посъветвал да внимава с формулировките.

Което се повтори и след като беше разкрит, че е бил на лов на другия край на България в деня, когато Българя очакваше от него да обяви национален траур за трагедията с изгорелите българи във вагон на държавните железници. След дълъг размисъл от негово име заявиха, че е бил наистина край Симитли ( видели са го все пак десетки хора), но не бил стрелял.

Общото между споменатите случки е, че опровержението по-скоро прилича на косвено потвърждение. А разликата между тях все пак е в това, че Ваньо Танов е дългогодишен бивш шеф на службата за борба с организирана престъпност ГДБОП. И когато говори за историята на контрабандните канали и тяхното стопанисване, това никак не звучи като „анонимен слух”.

Имал съм само един разговор с Виктор Вълков. Когато беше външен министър му се обадих да го информирам, че като директор на БТА закривам всичките 26 кореспондентски бюра на агенцията в чужбина в рамките на реформиране на кореспондентската мрежа, която струваше огромни пари на агенцията ( а БТА, когато бях директор, не получаваше стотинка от държавата, самоиздържаше се от продажбата на информация и собствени списания!). По подобие на западноевропейските агенции от сравним с БТА мащаб намерихме в чужбина българи, които да работят за нас, без да издържаме кореспондентски пункт.

Очаквах буря. Вместо това той само въздъхна и каза спокойно: „такива са времената”. И това беше. Бурята дойде по-късно, когато едни вбесени другари се обединиха срещу моя милост…Но Вълков ме изуми със спокойната реакция на мига.

Точно обратното демонстрира сега в полемиката с Танов и с това постига обратния ефект.

Ако перифразирам Мечо Пух, се получава следното: щом някой казва, че няма да спори, но спори (при това като нарича „простак” своя опонент), безспорно има нещо.

Само че не е смешно. Един Господ ( или поне онези, които се изживяват като Господ, разполагайки с живота на другите) знаят, колко показни разстрели, взривявания, отвличания и други подобни безнаказани престъпления са свързани с информацията, за която бившият шеф на ГДБОП намеква.

Човешките жертви поне теоретично могат и да бъдат изчислени някога, но щетите за обществото от завличаната от десетилетия държавна хазна – никога. Те минават в сметката на „разграбването на държавата” при правителството на този или онзи. А за правителството в сянка, което при всички правителства дърпа конците на престъпността, сме осъдени на неведение до пълната победа на (наследниците на) комунизма.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/