Сбогом, Сашо

Отиде си и Александър Божков. Отиде си човекът, който притежаваше в пълна мяра онези качества, което липсваха и липсват на българските политици политици: щедрост на духа, интелектуален потенциал, морална мяра, безпогрешен усет за допустимото и недопустимото в политиката, гордост и лично достойнство, чувство за хумор.

Той пое отговорността за най-тежкия преход, извършван някога в България – превръщането на държавната собственост в частна. Този преход създаде реалните шансове за превръщането на страната ни от зависима изцяло от Кремъл територия в нормална държава.

Струваше му скъпо, много скъпо. Но носеше кръста си с достойнство, на което малцина тук са способни – въпреки ударите, които получаваше и от противници, и от свои.

Нека Бог му прости, ако има какво да му прощава. Но нека същият този Бог да не прощава на тези, които вгорчаваха живота му и прехвърляха собствените си грехове на широките му плещи.

Сбогом, Сашо!