Влошаването на българската Конституция

"Четири пъти я променяме и само я влошаваме, не я подобряваме"

                                                           Любен Корнезов на брифинг в Благоевград

Може би една от характеристиките на българския политически климат е, че дъно няма: тъкмо си помислиш, че по-зле не може да е – и ново пропадане ти доказва: може. Как може Конституцията българска, която някога стачкуващите студенти определяха с ласкавия термин “депутатска проституция”, да бъде влошена – това е една загадка, за която няма обяснения. Нека си спомним, че я гласуваха тъй наречените “конституционни бащи” – сред които и над сто от общо 144 депутати от СДС, докато колегите им правеха гладна стачка пред Великото тогава Народното събрание, и искаха прекратяването на неговия мандат. Нека си спомним и как след като я гласуваха, тогавашната председателка на ПГ на БСП и компания Нора Ананиева заяви, че столетницата няма нужда от предизборна програма – тъй като самата Конституция е нейната предизборна програма.

Но нека оставим тези славни времена – и нека си спомним каква е всъщност причината за неописуемото разпасване на съдебната ни система, за драматичната липса на правосъдие, за дребния факт, че за пред българската Темида престъпниците се оказаха с повече права, отколкото техните жертви. Каква е причината за това?

Естествено, основният закон, който с дружните усилия на червени и сини адвокати направи съда по-независим и от Господа. Е – да не преувеличаваме чак дотам, богоязливо да признаем, че съдебната независимост се простира само до формулата на покойния Иван Татарчев: над мен е само Господ-Бог.

Може ли да стане Конституцията по-калпава, отколкото е? Оказва се – може. Как? Като се направят промени, които формулата “две в едно” за предстоящите парламентарни избори – според Любен Корнезов и българската левица. Утре можело на друга партия друго да и скимне – и пак да се юрне да променя основния закон. Може, как да не може. Ако някой ден се появи нормална партия в България, тя няма да се задоволи само с промяна на Конституцията, а ще я изрине цялата и с приемането на нов Обществен договор ще започнне разчистването на юридическите авгиеви обори.

Но не бъдещи възможности стягат чепика на днешните леви. Болката е другаде: “две в едно” осуетяват мераците на БСП и присъдружната й ДПС да зафичат изборите някъде в края на юли, а защо не – и още по-добре дори – в началото на август. Нито пенсионерите, нито турците и помаците от Родопите ще се юрнат по морето да почиват, а познайте кой нормален човек ще си вдигне задника от морския пясък, за да отиде да гласува – примерно за Бойко Борисов.  Това е тънката червена сметка – и за това се окайва бедната ни Конституция.

Изходът? БСП и ДПС имат предостатъчен ресурс, за да блокират едно евентуално гласуване за промяна на конституцията. Друг е въпросът, че такова изобщо не е нужно – все едно, те ще повтарят, че то е абсолютно необходимо – до пълно оглупяване на поданици и наблюдатели. Тогава? Тогава трябва да бъдат заставени или да приемат варианта “две в едно”, или да отстъпят в определянето на датите. Именно заставени, а не убеждавани, тъй като убеждаването при тях не върви, дори и когато сам Гоце е убедителят. Просто всички политически сили, заинтересовани от нормален вот, трябва да обявят митинг в защита гражданските права на избирателите си – и да докарат електоратите си на площада точно в момента, в който НС обсъжда и гласува съответните текстове от избирателния закон. Ако могат да го направят – и то заедно – добре, имат някакви шансове.

Иначе няма да стане.