Александър КолевОт доста години насам, слушам майка ми как се ядосва на разните некадърници в министерството и как поради нескопосаната и/или липсваща политика, болниците остават без медицински сестри и доктори… Е, няколко години по-късно се появи и статия по въпроса, която видях днес в Дневник.
Ето малко подбрани моменти, разкриващи цялата ‘красота’ на ситуацията:
България е единствената страна в света (ако изключим африканските държави), в която медицинските сестри са по-малко от лекарите.
… у нас има 36 хил. доктори и само 30 хил. сестри при нужда от 60 хил.
… недостигът (на кадри, а не на пациенти) може да доведе до затваряне на отделения…
Там, където сестрите недостигат, задължително се увеличава смъртността…
… емигрират предимно младите медицински сестри, а тук остават само тези в пенсионна възраст, което още повече влошава ситуацията
И това е в страна с подчертано застаряващо население, което има нужда от грижи по домовете и хосписи, където основният персонал е от медсестри.
… досега решенията на проблемите на сестринството се вземат от лекарите – чиновници в здравното министерство.
Интересно как ли ще изглеждат нещата след 20г по отношение на образованието и здравеопазването в България – най-критичните за всяка една държава в дългосрочен план сфери (според мен), които за момента са толкова неописуемо пренебрегнати, че е чудо, че въобще функционират и предлагат що-годе качествена услуга.
Но докато текущото положение все още се крепи именно поради професионализма на ‘старата школа’ – доктори и сестри, които са в пенсионна възраст към наши дни; то след 10-20г натоварването на системата ще трябва в основната си част да легне на плещите на наследниците им, които…. както вече го разбраха дори и журналистите (статията горе) – не са вече в България…
По-лошото е, че това далеч не е единствения сектор, където има засилено ‘изтичане на мозъци’ и където след време със сигурност ще бъдат усетени липсите на кадри.
Искрено се надявам текущото правителство да създаде прецедент и да вземе да мисли мааалко по-дългосрочно. Пък белким тогава приоритетите си дойдат на мястото :/
Блогът на Александър Колев - http://akolev.wordpress.com/