Както подслушваният народ е казал "Пътят към ада е постлан с добри намерения". Малко за МВР, ДАНС, ЗЕС и още нещо...

Както бе предварително ясно, новата власт въпреки предизборните си твърдения в друго, се обърна отново да променя ЗЕС, така че да разшири правомощията на МВР по отношение на достъпа до трафичните данни на гражданите. Все още чакаме точната промяна да бъде анонсирана. Както и отново, както и преди, гражданските организации не просто не са поканени на обсъждане, но са и напълно изолирани. Да се неначуди човек, излиза че най големият враг на МВР са гражданите и гражданските свободи (както се изрази един вече бивш ведомствен министър).

Това правителство е безспорно ведомствено правителство на това министерство. Никога преди шапката на управлението (премиер, вицепремиер, заместник министри във всяко министерство) не е била, па особено толкова скорошно, кадрувана от МВР. Никога преди не е имало покана МВР да проверява и дава мнение за всички кадри назначавани в министерствата! Сиреч кадрувката и контрола върху нея за добро или лошо вече е в тях.

Следователно ако в България все още има демокрация, никога преди, както и никога за в бъдеще, министерството няма да има толкова силен контрол върху изпълнителната, законодателната а скоро и върху съдебната власт.

Това е голяма, голяма власт. Но и голяма отговорност.

За всеки гласоподавател сега е ясно, че МВР дефакто пое управлението на държавата. И ако то се провали, както успяваше до сега да го прави всеки път, та си стана направо традиция да го прави, с битовите престъпления, с поръчковите убийства, с комуникацията с гражданите, с гражданските свободи, то МВР ще се разпадне и ще бъде в процес на много сериозна реформа, и вероятно никога повече няма да бъде това супер министерство, което е все още днес. Ще има нужда да се реформира с такава реформа, каквато никой в действителност (въпреки оплакването на министерството) не направи в последните 20 години. За да оцелее такова, каквото е сега, трябва да покаже сериозни резултати и без вътрешни издънки.

А както знаем от лозунга от празника на ведомството – „Да живее МВР – единствената опора на народната власт“, провали ли се МВР, проваля се и народната власт.

И без по никакъв начин да умаловажавам труда на хилядите добронамерени и честни професионалисти в институцията, с много от които се познаваме, приятели сме и сме работили и сигурно ще работим дълги години, не мога да пропусна да ударя една другарска критика. Защото когато нещо е направено лошо и е предпоставено да се счупи, то ще се счупи задължително. И винаги се появяват лъжиците катран, които развалят кацата с мед.

Спомняте ли си защо бе създадена ДАНС? Каква бе идеята зад нея? Предложението бе на президента, но натиска бе всъщност от Евросъюза. След поредица скандали, незаконни подслушвания, срещи на висши МВР шефове с подозирани престъпници, прекратени следствия, предупреждавани за акции престъпници, се разбра че всъщност в министерството няма контрол и работещо вътрешно разследване. Въпреки гражданската си вече идея (няма как в демократична държава МВР да е форма на армията, както бе у нас преди), поради непротечена реформа, министерството е все още полу военнизирано. Все още се ходи на военен съд при ред обстоятелства, все още всеки има пистолет, все още няма ескалационна процедура, външен контрол и разследване (поради уж секретността и чувствителността на информацията). Всъщност заради това и разследването трябваше да излезе от МВР по конституция, за да бъде независимо когато разследва министерството например. Но ние знаем, че следствието бе отрязано от над 95% от случаите и дефакто отново МВР се самоконтролира.

Та ДАНС бе създадена за да има независима, рапортуваща на други висшестоящи разследваща институция, с достъп по право до всяко министерство, за да се получи страничен контрол и невъзможност за вътрешна блокировка. Точно за това и ДАНС дублираше функциите на МВР (арести, разследване, достъп), защото иначе би се получило ситуацията едва ли не да молят някой престъпник да се самоарестува.

Вътре в МВР създаването на ДАНС не бе посрещтнато добре като цяло. Всеки по различни причини бе недоволен. Редовият полицай – защото в ДАНС заплатите са по-високи. Политическият кабинет – защото контролът върху „успехите и неуспехите“ на правителството не е вече концентриран в тях. Някой служители пък бяха недоволни защото вече ще ги разследват и рапортуват за тях трети лица и няма как да се покрие работата вътрешно в министерството.

Но ДАНС бе отрязана от възможности да постигне нещо още от създаването си. Тя нямаше правото на собствена директна инициатива за СРС, и трябваше да известява МВР, където останаха (с вътрешната си дефакто липса на контрол) ДОИ и ДОТИ (проследяването и подслушването). Тя нямаше правото да известява прокуратурата директно. Рапортуваше на премиера, но подаваше папките си на ресорния министър, а той трябваше да ги предаде на прокуратурата. И както знаем от случая НАП, папките не отиваха там където се очакваше (финансовия министър забравил година да ги предаде). Рапортуването на ДАНС пред парламента (изискване на ЕС) за да може и опозицията, за която се предполага, че не е заинтересована да прикрива далаверите на управляващите, да знае кого се разследва, бе спънато и така и не се случи цял парламентарен мандат. Случи се в това НС, но с доста и все интересни условности.

Сега откакто МВР е на власт пък идва и реваншизъм. Първо бе идеята ДАНС да се закрие (с което да се върнат старите преди ДАНС проблеми), после след като стана ясно, че това няма да се приеме особено добре отвън, дойде идеята ДАНС да се поосакати (защото дублирала дейности на МВР) по начин, по който може да разследва всички, но не и МВР (което бе всъщтност оригиналната причина за създаването и). ГДБОП ще се върне в МВР и ДАНС няма да има право да извършва собствени арести, заплатите ще се намалят а предната спънка с папките до министрите пък няма да се оправи. След тази реформа, ако ДАНС реши да разследва някой от министерството, ще бъде изключително затруднена оперативно и ефективно. Редовият полицай доволен „пада им се“, но независим контрол над министерството вече няма да има, от което гражданите губят, защото както знаем, че е имало преди, със сигурност ще продължи да има далавери там и за в бъдеще.

Аз персонално съм за реформа на ДАНС и на МВР. И двете да имат право на арест, да се разследват по между си, и с директно известяване на прокуратурата и подробно рапортуване в реално време пред различни парламентарни комисии. Така значително ще се намали възможността за прикриване на инцидент на едното или другото място.

Лично за мен за да може да се чисти от „врагове с партиен билет“ и от изродени схеми и управление, всяка организация има нужда от външен одит и вътрешна ескалационна процедура. Откакто МВР е полугражданска организация там не работи нито армейската, нито гражданската система за контрол. Рапортуването през „регистри“ с общи текстове, обобщена статистика, постфактум с огромно закъснение пред парламента, не създава реално никакъв парламентарен и следователно граждански контрол. Вътрешното разследване и предпоставката (предубеждението), че нашите винаги изпълняват професионалният си дълг (виж случая „Чората“ и изказването на всички министри. Без значение от фактите министрите защитават полицаи, които като минимум ако не са извършили умишлено убийство, са направили непредумишлено такова, чрез изключително много бой, който дори техните адвокати не отричат – съдебното дело е публикувано на страниците на съда. Министрите го правят това, за да имат подкрепата на редовите полицаи, в които е наложена корпоративната култура за безнаказаност и ги е страх ако се получи проблем спрямо начина, по който са свикнали да работят, макар и той да е неприемлив за обществото) напрактика тотално ограничават независимостта и създават страхотни предпоставки за прикриване на проблемите, нещо което сме разбрали не веднъж и от не един скандал, и ефектите от което виждаме в ефективността на работата на полицията. Сякаш фигури в държавата са недосегаеми само защото имат контакти в тази институция.

Не мога да не отбележа и изключително небалансираното поведение на новата МВР власт по отношение на гражданите и ведомството. Трябваше да има над 7 случая, в които по погрешка служител на министерството убива невинен човек, за да бъде забранено използването на бойни патрони по подразбиране. Имахме само един застрелян полицай и веднага дойде предложение бойните патрони да се върнат отново на въоръжение по подразбиране. Това не е никак балансирано решение. А статистиката показва, че всъщност служителите (включително бившите) на министерството държат най-голямата бройка от „инциденти“ просто защото са хора, както и всеки от тях, дори секретарките са оборудвани с пистолет и са с повече разрешителни отколкото всички други граждани взети заедно (и са повече и от армията дори).

И сега за ЗЕС!

Сегашният закон по отношение на трафичните данни е всъщност доста балансиран. Той изисква данните да бъдат достъпвани само за „тежко престъпление“. Леките престъпления винаги могат да се третират или разрешат по друг начин. А българското законодателство предполага плаващи наказания, и дефакто всяко престъпление без битовите попада в категорията да бъде развито до тежко.

Сегашният закон изисква прокурорско разрешение за достъп до данните, предполагайки от страна на законодателя, че има сериозно основание да бъде грубо нарушен личният живот на наблюдаваният и/или конкретно разследване. Факт е, че неизчистеният текст всъщност позволява прокурори с общо предназначение от звено за съдействие на полицията да дават разрешения автоматично без дори да ги погледнат, с което се погазва оригиналната идея. Но е и факт това, че в прокуратурата има ескалационен процес, и ако някой се оплаче основателно, прокурорите ще бъдат наказани и след това ще внимават. В МВР няма работещ ескалационен процес. За пример – над 2/3 от осъжданията на държавата в Стразбург са за нарушения на законодателството и гражданските права извършено от полицаи. Обаче у нас няма наказан нито един, въпреки че страната плаща глоби редовно. Спомняте ли си погромите над компютърен клуб „Матрицата” от НС/ГДБОП навремето? А знаете ли, че тези акции се оказаха незаконни и държавата бе осъдена по-късно заради тях? Наказани обаче няма. Подобни акции обаче продължава да има.

Разрешение за достъп до данните съгласно ЗСРС може да даде и министъра на МВР или оторизирани от него лица (включително заместник министри). Прокурорското разрешение в никакъв случай не може да се брои за забавяне, тъй като има много механизми за по бърз процес на взимане на разрешение. Изискването за тежко престъпление пък поставя изискването към прокурорите да прочетат заявката (тоест тя не може да е просто „Оперативна необходимост“, както обичаха да пишат единствено, преди) и да преценят.

Сегашният закон изисква данните да бъдат пазени в мобилните и другите оператори докато не дойде оторизирана заявка от ДОТИ, в която се намира и прокурорското разрешение. Мобилният оператор е третата страна, правеща проверка за наличните документи, и предаваща данните.

Предимството на тази позиция е многослойно. Първо не може да има неоторизиран достъп до данните, защото изисква проверка от три независими страни – прокуратурата, ДОТИ и мобилните оператори. Така извършването на нарушения при достъп значително се съкращава, а поне прокуратурата и мобилните оператори (особено последните) подлежат на многостранен публичен контрол. Второ, не по-малко важно – данните се унищожават след изтичане на периода на пазенето им, ако не са влезли в употреба в прокуратурата. Което е допълнителна защита за гражданските права, но също е и ограничаване на възможностите за извършване на нарушения при боравенето със СРС в МВР.

Спомняте ли си протестите на лекарите от Пирогов? Ненадейно Нова телевизия се сдоби неофициално от МВР със запис на това как водача на протестите учи Митьо Очите как да си изкара медицинско. Без да обсъждам моралните качества на съответният лекар, искам да обърна внимание на няколко факта, които сякаш останаха извън общественото полезрение. Ставаше въпрос за СРС направено без правилно разрешение, не влязло в дело, извадено около две години след направата му, при условие, че по закон е трябвало да бъде унищожено преди месеци. Когато това се поразбра, ситуацията се потули бързо, но тя не е забравена и показва че:

ДОТИ и ДОИ пазят записите доста след като по закон е трябвало да ги унищожи. И също така ги правят без да имат право. И също така ги използват за компромати. За този случай разбрахме публично, но колко много такива тайни случаи може да има, на три очи, с добронамерени или злонамерени цели няма как да знаем. Точно това е и проблема – липсата на отчет в реално време, липсата на ескалационна процедура, липсата на контрол, липсата на работещо вътрешно разследване. Достатъчно е само да си спомним Бръмбър гейт (с Филчев), а и поне 3-4 публични случая преди това, за да се сетим, че това не е единичен случай. И не е въпрос само на минало, а е и въпрос на бъдеще, щом системата го позволява.

Точно заради такива случаи законодателят извади правото на пасивен терминал за ДОТИ до трафичните данните от ЗЕС. Ако ДОТИ има пасивен терминал, те ще имат копие на всички данни при тях в реално време. Ако те имат копие автоматично заминава защитата с унищожаването на данните след като мине законоустановеният срок както и защитата с проверката на правото за достъп от независимо лице.

Как работи схемата сега (с израждането) – дознател или началник на дирекция прави заявка към ДОТИ реферирайки преписка (в която може да пише и само едно изречение, не че е хубаво, но така става). Ако не е направено друго ДОТИ известява прокуратурата, получава подпис от общо назначен прокурор, и праща факс на мобилният оператор. Мобилният оператор отговаря с факс.

Предложението

От медиите разбираме следното (http://news.ibox.bg/news/id_925098764):

Обсъдени са и законодателни промени за разпечатките от мобилните телефони. „От 417 заявени искания 411 има неотговорени", посочи министърът.

Цветанов допълни, че има 48 дни забавяне в отговорите на заявките за разпечатки.

Изглежда предложението ще бъде като минимум следното:

ДОТИ и МВР да има право на пасивен терминал. Прокурорското разрешение да дойде до тях и те да преценят дали е правилно и да предадат записите, без да питат мобилните оператори. Пазенето и унищожаването на записите да се извършва от тях.

Но при една такава система, няма как да бъде подсигурено за обществото, че всеки път достъп до данните е бил оторизиран правилно. Всъщност ние имаме богата история на неправилни оторизации. Също така (виж случая Пирогов) няма гаранции, че данните ще бъдат унищожени правилно и по закон, след като изтече законоустановеният срок. Нещо повече, основният проблем е, че МВР ще има данните за комуникациите на гражданите още преди да е получил правото върху тях. Което е нелек парадокс. И смея да твърдя, че гражданският и външен контрол „поради чувствителността на информацията“ ще бъде ограничен до годишна обобщена статистика от непопълван (виж случая с Видео регистъра) регистър пред комисията за вътрешна сигурност.

Дано да не съм прав, но за съжаление не вярвам.

Ако се замислите, основният въпрос и проблем във всички тези случаи (ДАНС, ЗЕС, Чората, Пирогов и т.н.) е кой контролира МВР дали министерството извършва нарушения и престъпления вътрешно. И всички системи за макар и смешен външен контрол се ревизират и премахват в момента. Вярвам че е с добри намерения. Но точно подслушваният народ е казал „пътят към ада е постлан с добрите намерения“.

За това и аз съм против предложените промени в ЗЕС. Ако наистина има забавяния от над 40 дни от отговорите от мобилните оператори, могат НЕ В ЗАКОНА, А В НАРЕДБАТА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО МУ, да сложат изискване за отговор до един час и съответната глоба (наказание, заплаха за отнемане на лиценз) към него. Забавянето не може да е проблемът изискващ законодателните промени, защото то се решава лесно. Истинският мотив трябва да е друг. И за мен това е контролът.

Но и не само.

За десерт да ви кажа, че поне от решението на петчленката на ВАС от преди година, МВР няма право да използва пасивните си терминали, които са инсталирани във всеки мобилен оператор. От февруари месец няма право да ги ползва и с изричен закон. Но пасивните терминали са си още там (да не кажа и по-конкретна информация). Мобилните оператори нямат право да ги махнат, защото наличието им е изискване по лиценз, който КРС никак не се е счупила от бързане да промени, въпреки че има изискване от закона. Неупотребата на тези терминали (съгласно изискването на закона) е оставена единствено на добрата воля на служителите на ДОТИ, като аз лично се съмнявам за поне два случая, в които данните от тях са извличани незаконно (употребата им е незаконна в момента) и в нарушение и на другите законови изисквания след приетите промени. Легализирането на пасивните терминали е от голяма важност за ДОТИ, защото заради начина на действие на НПК, се прилага най-меката форма на закон, действащ от или след извършването на престъплението в съда, ако се стигне до там. Ако терминалите не се легализират, значи са извършвани незаконни дейности с тях. Ако се легализират, макар и да са извършвани незаконни дейности, не може да има наказание. Сиреч сякаш идеята е отново да мерим министерството с двоен аршин по отношение на законодателството.

Блогът на Делян Делчев - http://delian.blogspot.com/