Мината АЕЦ “Белене”

Тежка мина в минното поле, оставено от тройната коалиция, трябва да се признае. С мощност 6 милиарда евро.

Истината лъсна – не само че никой не знае колко ще струва АЕЦ “Белене”, но и няма как да узнае. Просто защото крайна цена не е договорена – сякаш става дума за поправка на обувки, а не за строеж на атомна централа. Както призна новият министър на икономиката Трайчо Трайков, "всъщност никой не знае точно колко ще бъде, защото договорът за строителство не е договорен до край”.

Знае се обаче колко няма да бъде. Няма да бъде четири милиарда лева, каквато цена беше оповестена публично: като резултат от търга, проведен миналата година от тройната коалиция. Търг, който – нека напомним, - беше предопределен и съответно опорочен – тъй като условието, при което се провеждаше, беше централата да се строи с руски реактори. След като по този начин гарантираха първия шанс на Русия да построи атомна централа в страна от ЕС, сега се оказва, че Станишев и компания са дали и възможност на братушките си да раздуват цената, колкото си искат.

В резултат: договорена е била “базова”, а не реална цена, като не се е стигнало докрай в преговорите за  това с колко може да бъде увеличавана. При което според разработени от консултантите сценарии общата цена ще е между 8.2 млрд. евро и 9. 7 млрд евро, а хората, които работят по проекта, са почти единодушни, че той ще излезе над 10 млрд. евро.

Това е и мнението на министър Трайков – той директно предупреди, че “похарченото досега за АЕЦ “Белене” може да се окаже, че бледнее пред парите, които тепърва ще се дадат за изграждането” – и че общата цена вероятно ще надхвърли десет милиарда лева.

Разликата между публично обявената (и, забележете – обявена като окончателна и спечелена на търг цена) и реалната цена е шест милиарда евро. Това е сумата, с която тройната коалиция е изментила България. Пресметнато на глава от населението – Станишев е бръкнал в джоба на всеки българин – от стареца до пеленачето – и е отмъкнал оттам някъде към 800 евро.

Пита се – а сега накъде? След като немалко пари вече са потрошени – при това без да е започнало реалното строителство. И след като в договора за АЕЦ “Белене” липсва твърдо договорена сума за харчовете – но пък има съвсем твърдо договорена сума за неустойките, които България ще трябва да плати, ако прекрати договора – 800 милиона евро. Или – по думите на министър Трайков: “трябва да се знае, че когато започне един проект и когато се похарчат едни пари, което е факт, вече тежи едно голямо гюле над главата на този, който взима решения дали да се спре или да се продължи”.

Да, мината е взривена, а гюлето виси над главата на министъра, който трябва да взема решения. И ако бастиса втората атомна, ще падне върху главата му – и въобще върху главите на управляващите с цялата тежест на тези 800 милиона неустойки. А ако не бастиса втората атомна, гюлето няма да падне никъде, ами ще продължи да расте. Ще става все по-голямо и по-голямо, докато накрая падне върху главите на всички ни. Или може би по-точно – върху главите на нашите синове и внуци. Това е положението. И това е изборът.

А какво правят другарите в туй време? Учудват се. Например Р. Овч. – чуди се човекът и не може да се начуди как така този проект се мисли като държавен, след като никога не е бил такъв. Бил с проектно финансиране – според експертното му мнение на ни лук ял, ни лук мирисал министър на енергетиката по времето, в което се е договаряло същото това “Белене”.

И ние също тъй се чудим между впрочем. След като проектът е частно бизнес-начинание, то как така Българиският енергиен холдинг потроши към 800 милиона евро държавна пара по консултантски договори и за разчистване на бакиите от предишния опит за построяване на същата централа? И кому Путин се канеше да даде 3,5 милиарда евро – срещу огромни лихви и държавни гаранции? И най-вече – защо тогава самият Р. Овч. Щял да търси отговорност от Бойко Борисов за спирането на същия – при това с намека, че работел за чужди (турски сиреч) интереси?

Отговорност впрочем наистина трябва да се търси. Наказателна. От въпросния Р. Овч., от Симеон Сакскобургготски, чието правителство взе решението за това строителство, от Сергей Станишев, чието правителство сключи тези недоуговорени договори. Нищо, че другарите предвидливо и предварително си били гласували Закон за собствената им амнистия – който опрощава всякаква “непредпазлива безстопанственост”, извършена преди 1 юли 2008 г. Просто защото такава “непредпазлива безстопанственост” няма и не може да има, когато става дума за суми от порядъка на милиарди евро – и за директно предателства срещу националните интереси на България.