Русия няма да се откаже от енергийните си проекти в България без бой(ко)

От подробностите около поредният шпионски скандал между натовска държава и Русия най-интересна ми се видя една миниатюрна на пръв поглед капка от информационния поток: чешкият печат цитира властите в Прага да се въздържат да екстрадират наведнъж всичките 5 разкрити руски шпиони в Прага от страх, че при реципрочната мярка на Кремъл Чехия ще изгуби „всичките си разузнавачи” в Москва, работещи под дипломатическо прикритие.

Ключовата дума не е просто „всичките”, защото в случая чехите могат и да блъфират за бройката с цел да заблудят руския противник. Подтекстът е по- важен, а именно, че Русия изобщо е посочена като противник. Защото става ясно, че за чешките медии ( и власти) е напълно естествено да съобщят, че тяхното разузнаване има свои хора в тила на Русия.

От много години следя тази тема в нейния български аспект и нито веднъж не съм забелязал дори намек от българска страна за нещо подобно. Разузнаване СРЕЩУ Русия? Дори и да има, за това „не е прието” да се говори. Не газова война посред люта зима, а същинско обгазяване да ни спретнат „братушките”, държавата и нейните производни смятат за лош тон да се посяга на руската репутация, градена систематично толкова години.

Единствено при управлението на ОДС от София бяха отзовани трима руски граждани, по искане на българското правителство „ за дейност, несъвместима с дипломатическия им статут”. Но чак пък някой да се е осмелил да формулира като естествена задача на разузнаването да събира информация в полза на българските интереси на руска територия!

Защо чехите могат, а българите- не?

В интерес на справедливостта, доста време след зимната криза с руския газ, поставила на изпитание не само комфорта и здравето на стотици хиляди български граждани, но дори живота на цял един град (Димитровград за малко да се взриви поради внезапното спиране на газоподаването в местните химически заводи), управляващите споменаха бегло, че са имали предварителна информация, включително по линия на разузнаването ( но не пролича).

Това обаче не значи нищо – предупреждението може да е дошло по „съребрена линия”, от друго разузнаване. А и толкова по-зле за държавата ни, ако е била предупредена, но не е взела превантивни мерки.

Някак символично в това отношение беше тази пролет прогонването от Брюксел на руския шпионин Василий Чижов.. Не за друго, а защото баща му е същият Чижов Старши, посланик на Русия в ЕС, който на два пъти нарече България руски троянски кон в ЕС. Което си беше „разузнаване с бой” от негова страна – щом София не реагира на такива публични обиди, какво остава за онези, които си остават скрито от на нашето общество! От него разузнаването, от Брюксел- боя. Не и от София.

При такова ниво на търпимост на унижения, никак не е чудна и „свенливостта” на държавата ни спрямо важната за българските национални интереси информация за това какво ни готвят „братушките”. А при съотношение 1 към 10 в търговския баланс в тяхна полза, те са състояние с едно кихване да ни заразят с икономически паралич. Подобна „интимна” връзка по икономическа линия България няма с нито една друга страна…

Отговорът на въпроса за това, какво и защо могат да си позволят в противопоставянето на руската намеса ( малки) страни като Чехия и Естония, както и ( не толкова малки) Полша, Румъния, е в следното: имат политическата воля да го направят.

Остава да видим как и какво ще се случва и в това отношение у нас сега, когато на власт е правителство, което по волята на избирателите се радва на безпрецедентна за последните 20 години възможност да взима самостоятелни решения.

А положението вече е неудържимо: след руските медии, руски политици вече започнаха да се обаждат с предупреждения към новото правителство в София да не посяга на руските енергийни проекти в България. Първи сондира почвата депутатът от Думата, председател от руска страна на руско-българския обществен комитет ( каквото и да значи това). В интервю за БНР той категорично заяви в Москва, че Русия няма да се откаже от проектите СИ в България.

Че ще има ескалация на този фронт, няма съмнение. Ще го удържи ли новата ни власт?

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/