Докато се видим пак...

Напусна ни Александър Божков.

Истински съм благодарен, че в продължение на години той ме имаше за приятел. Защото Ал Бож бе истинско явление, един от малкото напълно европейски личности в тази полу-азиатска страна; и всеки, който се е докоснал до него е поел от тази негова европейскост. Повече от десетилетие бях в постоянен възторг от него, макар че – грешка! – май никога не му го казах...

Беше един от най-добрите икономисти и години наред не се уморяваше да обяснява важните неща на полу-грамотното население, обитаващо тези земи. Беше един от най-добрите български политици, винаги виждащ нещата в цялата им дълбочина и предвиждащ няколко хода напред. Беше и голям политолог, с винаги трезви анализи, но и с оптимистичната убеденост, че в крайна сметка България ще стане европейска страна, колкото и да й пречат отвътре и отвън. Да не говорим за великолепния му усет към музиката, въплътен в предаването „Музика за душата”.

Но онова, което винаги ме е втрещявало беше, че никога не го видях (нито – чух по телефона) в лошо разположение на духа. Винаги усмихнат, учтив и добронамерен, обръщаше внимание на всички и по всяко време. Успяваше с благ тон, усмивка и ясни аргументи да убеждава дори онзи зверилник, който беше СДС след разцеплението. Не се обиди на нито една клевета, каквито имаше в изобилие.
Добре е, че интернет форумите са пълни с огорчени хора, на които Ал Бож ще липсва. Тук-там само се провират обичайните другари, даващи нощния наряд, които просто си просят боя (и ще си го изпросят, рано или късно).

Не на последно място в продължение на десетилетие и половина Сашо беше Гласът на разума – и този глас беше чуван, въпреки чалга-риалити крясъците, изпълващи слугинските медии.

Беше истински голям човек и страшно много ще ни липсва. Докато се видим пак на The great gig in the sky...

От:  http://www.desnite.eu/