Меграхи, изпитанието и правдата

Ако някой е пропуснал - Меграхи е либиецът, който преди осем години беше осъден в Шотландия за взривяването на самолет с повече от двеста души на борда над Локърби. На доживотен затвор.

А преди няколко дни беше освободен. По хуманитарни съображения.

Меграхи и до момента твърди, че е невинен. Нямам представа дали е истина. По-склонен съм да предположа, че не е, но нямам как да съм 100% сигурен.

Веднага след освобождаването много британци обвиниха шотландския министър на правосъдието (който е взел решението), че позори паметта на жертвите. Между тях имаше роднини на загиналите в атентата.

Намесиха се и други държави. САЩ дори настояха за разследване на министъра. И обявиха, че Англия е продала възмездието за жертвите си срещу договори за петрол.

Други хора, включително много британци, подкрепиха освобождаването. И сред тях имаше роднини на загиналите в атентата. Подкрепиха го и други държави, и го обявиха за акт за човечност.

Мисля си - аз на какво мнение съм?

Блогът на Григор Гачев - http://www.gatchev.info/blog/

Без съмнение освобождаването окуражава в някаква степен бъдещите терористи. Без значение дали Меграхи е наистина виновен, и дали освобождаването му е изтъргувано срещу петрол. А не искам терористи да взривят самолет, на който пътуват децата ми. Или мои приятели, или изобщо който и да е. Затова би трябвало да съм против.

Би трябвало да съм против и защото в освобождаването със сигурност има пръст и петролната търговия. А да изтъргуваш паметта на жертвите си срещу търговски договори е позор. Да, не забелязах някой от противниците на освобождаването да премина на ходене пеша или с велосипед, в протест срещу евентуалния приток на недостоен петрол. Но това е техен проблем. Да, държавите постъпват така, и не го смятат за позор. Но аз съм не държава, а човек. Така че не съм съгласен. Пак без значение виновен ли е наистина Меграхи, или не.

Не съм съгласен, най-сетне, и защото смятам, че е виновен. Заради живота на двеста и седемдесет души, между тях немалко деца, заслужава не доживотен затвор, а не знам какво. В никакъв случай не освобождаване, какъвто ще да е поводът. Наистина е позор за паметта на жертвите.

Дотук добре - но има и още нещо.

Меграхи е болен от рак, в последен стадий. Остават му броени дни живот, и ще проживее повечето от тях в адски мъки. Не знам дали това компенсира смъртта на всичките жертви от атентата. Но е смърт, на фона на която тяхната може да е за предпочитане.

По тази причина подкрепям освобождаването му, въпреки всички по-горни съображения. Държавните съображения са за държавите, за хората са по-важни човешките. А от човешките имаме просто един умиращ от ужасна смърт човек.

… На времето бях чел интересно тълкувание на Библията. Когато Господ нарежда на Авраам да му принесе в жертва сина си, той поставя Авраам на изпитание - дали е истински негов човек. Но когато Авраам решава да се подчини, той поставя Господа на много по-страшно изпитание - дали е истински бог, или просто кръвожаден идол.

Изпитанието на живота показа, че Меграхи не е достоен да бъде човек - осъдихме го. Заслужено. За да бъде правдата.

Животът обаче постави ново изпитание. Дали ние сме достойни да бъдем хора. Пред шотландския правосъден министър. И в негово лице пред цялата западна цивилизация, както като едно общо цяло, така и като отделни държави, така и като всеки човек поотделно. Включително пред мен.

… Древнославянската дума “правда” означава върховен ред на света. Който е един за всички, дори за боговете. Който е истина, справедливост и правилност в неразделно едно.

Къде е правдата тук?

Ако онзи самолет беше военен, и беше свален по време на война, дори при същите жертви, свалилите го щеше да е несправедливо да бъдат съдени. Справедливо беше да бъдат съдени, понеже беше мирен, граждански, и война нямаше. Не законно, в закона може да пише всичко, а справедливо. Като в правда.

Ако британците също организираха по това време терористични актове срещу либийски самолети, сигурно щеше да е законно либийските терористи да бъдат съдени във Великобритания. Но очевидно нямаше да е справедливо.

Накратко, правдата е на страната на този, който показва морално превъзходство. В момента, в който загубиш моралното превъзходство, в който се покажеш същата стока като противника си, или подобна, правдата престава да бъде на твоя страна.

Някои надали ще усетят въобще тази загуба. Хора, които държат на достойнството си, обаче я усещат остро, и я избягват повече от всичко друго. Защото, дори ако не вярват в богове и световни редове, усещат - не е ли правдата на тяхна страна, лошо. Защото честните и свестни хора по света също няма да са на тяхна страна. А те са, които в крайна сметка водят цялото човечество мъничко по мъничко напред, и присъдата на времето обикновено говори с техния глас.

Загубата на правдата често изглежда мъглява и абстрактна, а действията, с които я губиш - конкретно полезни, и често страшно необходими. На практика обаче се оказва обратното. Съградиш ли например затвори като Гуантанамо, и измъчваш ли там когото ти попадне, може и да се сдобиеш с информация как да противостоиш на този или онзи терорист. Но от пример за света се превръщаш в позор за него, и терористите срещу теб се умножават десетократно, а поддръжниците ти оредяват и охладняват. И не закриеш ли затворите, не потърсиш ли отново правдата, губиш много повече, отколкото си спечелил, в съвсем конкретни изражения.

Затова и си мисля, че и да ги нямаше съображенията за петролната търговия, един истински държавник би освободил смъртно болния Меграхи. За да запази моралното превъзходство на страна, способна на подобни жестове, пред страна, способна единствено да мачка дисидентите си.

И аз го подкрепям, просто като човек. Защото Меграхи на практика вече е мъртъв, а единствено човешката утайка има защо да се бои от мъртвите. Не искам да поставя себе си сред нея.