Борисов и Путин? Хм, интересно...

Стана тя, каквато стана – и новото правителство започна своето хождение по Путином. Руският самодържец май ще се окаже първият колега, с който българският премиер ще проведе сериозен разговор. Двамата са се договорили вече за мястото на срещата -  на 1 септември в Гданск, където ще присъстват на отбелязването на 70-годишнината от началото на Втората световна война. Същата тази война, която започна с окупирането на Полша от Хитлер и Сталин, а за България завърши с окупация от съветската армия и с налагане на близо полувековна комунистическа диктатура.

Поводът за срещата са руските енергийни проекти, договорени от предишното правителство: газопровода „Южен поток”, петролопровода „Бургас – Александруполис” и строежа на АЕЦ „Белене”. Същите, които гарантират пълна енергийна зависимост на България от Русия, многомилиардно бреме над днешните и утрешни данъкоплатци и устойчивост на позициите на страната ни като руски троянски кон в Европейския съюз. И същите, които с такава жар са защитавани и от Сергей Дмитриевич Станишев, и от родното ни Гоце.

Разбира се, в акта на самата среща няма нищо лошо. Стига да бъде защитен българският интерес, като примерно бъде зададен въпроса как стана така, че при договорени четири милиарда евро за строежа на АЕЦ „Белене”, днешната цена на напълно излишната за икономиката ни втора атомна се очертава към десет милиарда. Или като се каже в прав текст, че геополитическите интереси на България предполагат приоритетна подкрепа на газопровода „Набуко”, а не на газопровода „Южен поток”. Или като се поиска повишаване на абсурдно ниските транзитни такси в договореностите за „Бургас – Александропулис”, както и сериозни финансови гаранции в случай на екологочни замръсявания от дейността на петролопровода, който предвижда източване на танкери в открито море  - гаранции в размер на евентуалните загуби за туристическия отрасъл на страната ни.

Ще направи ли това Бойко Борисов? Това е въпросът. И този въпрос е съдбовен колкото хамлетовия.

Защото тази среща е тест. От нея ще стане ясно имаме ли реален премиер с необходимия за този пост нравствен кураж – или това е просто поредния руски измекярин – в дългата редица от подобни типове, нанизана в българската история още от Освобождението насам. Както и – е ли автентична партия ГЕРБ – или е просто поредния руски проект, поредното политическо моделиране на българска почва, менажирано със съвместните усилия на кадрите от КГБ (пардон, ФСБ) и ДС (пардон, ДАНС).

Ако Бойко Борисов проведе наистина сериозен разговор в прагматичния дух, с който гледат на тези енергийни проекти собствените му министри, значи може да му се има доверие – и неговата фигура може да се разглежда като шанс на България да се измъкне от пагубната сфера на руското политическо влияние, в която я натикаха предишните две правителства. Ако обаче бодряшки заобяснява как с Путин са се разбрали и как ще строим „Белене”, ще подкрепяме „Южен поток” и ще прокарваме „Бургас-Александропулис”, защото националните ни интереси го изискват и с тези проекти ще направим политическия си „голям шлем” – то тогава работата е ясна, а българските избиратели – излъгани за пореден път.

В самото договаряне на срещата обаче има едно неясно обстоятелство: според сайта на руското правителство разговорът е проведен по инициатива на българската страна. Според сайта на бълтарското правителство обаче няма такава инициатива – само се споменава за провеждането му и за договорената среща. Което поражда въпроса дали наистина българския премиер е предпочел първата му среща от най-висок ранг, засягаща съвсем директно външнополитическата ориентация и геополитическите интереси на страната, да е с руския премиер Путин, а не с председателя на ЕК Мануел Барозу – среща, която вече е насрочена за 7-ми септември, точно една седмица по-късно.

Това е знаково предпочитание – и българският премиер е длъжен да обясни какви насъщни нужди са наложили инициативата за срещата с Путин да е от негова страна – и тя да предхожда срещата с Барозу; а ако пък случайно пресслужбата на Кремъл обявява публично неверни неща – това също трябва да бъде казано – при това по достатъчно ясен и категоричен начин.