Паметливата прокуратура

Само месец след като тройната коалиция падна от власт, българската прокуратура излезе от традиционната си амнезия и започна да си припомня това-онова. Военната например си припомни, че има цели три „забравени” дела срещу бившия военнен министър Николай Цонев. Забравени между впрочем не от вчера или оня ден. Забравени от миналото хилядолетие. От периода периода 1999-2000 г., когато Николай Цонев не е бил министър, а управител на "Снабдяване и търговия" и директор на "Управление на доставките" при Министерството на отбраната.

От това любопитно възвръщане на паметта следват два извода – един позитивен и един негативен. Позитивният е, че прокуратурата все пак била имала памет – защото досега някак си не й личеше. Негативният е, че тази памет е избирателна. Тя се възвръща само спрямо тези, които паднат от власт.

И между впрочем – не спрямо всички, а само спрямо някои. Защото – ако не ме лъже паметта – имаше едно друго дело, което надлежно беше забравено: срещу генерал Бригадир Аспарухов – заради унищожението на досието на агента от НРС Румянцев – иначе казано – на банкера Атанас Тилев, който завлече България чрез създадената от Луканов БЗК със скромната сума от около 50 милиона долара – впрочем вероятно са много повече; сумата се цитира според доклада на МВР, посветен на банковите банкрути.

Това дело беше прекратено поради избирането на генерала за народен представител от БСП. Е, той не е вече такъв, а БСП не е вече на власт. Някой да си спомня военна прокуратура да се е присетила за това дело? Не. Твърдо нье – вероятно защото другарят генерал е отделен, много специален случай, обгрижван и политически, и икономически, и ченгесарски – при това не само от питомците на ДС, но и от техните руски наставници.

За сметка на това припомнянето на „забравените” казуси с Николай Цонев е удобно – защото хем ще влезем в крак с прокурорската мода и директивите на другаря Велчев за шестте решителни за прокуратурата месеци – тъй де, цял министър обвиняваме, ще пошумолим малко покрай него, може ли някой копче да ни каже след туй – хем ще го обвиним за дела, които няма как да се свържат ни с нашата Партия, щото са се случили при мракобесното управление на Иван Костов.

И възобновяват делата магистратите. Ни дума за това защо са ги прекратили в периода 2003-2004 г. – точно при управлението на НДСВ, чиято вересия е Николай Цонев. Понеже делата били прекратявани от различни прокурори, затова не можело да се говори за неправомерни действия. Вероятно може да се говори за колективна амнезия, зависима от един единствен фактор – въпросът кой е на власт. Тъй де, няма да си развалят рахатя заради някакъв си кокошкар, нанесъл щети за 1 млн. лв. и 143 000 щатски долара. МО бълха го ухапала – какво е този жалък милион в сравнение с мащаба на армейските кражби?

Проблемът е, че Бойко изисква, а и военния му министър придиря. И внасят нови три сигнала – за доста повече милиони. Тъй че пак ще има около какво да се прави прокуратурата, че работи. Както и какво да се забравя, за да си го спомня някога, след години. Защото прокурорската паметливост е деликатна материя – то не може така изведнъж. Може само на час по лъжичка. че ако вземе прокуратурата всичко да си припомни – то какво ще стане с държавата? И какво ще остане от нея?

А иначе военните са си военни – какви ли не щуротии могат да се очакват от тях. И Бойко Борисов се възмути от събратята си по пагон – возели се били в розови БМВ-та. Ще се возят ами. Може би си купуват и жартиери. С какво да се занимават горките – като са повече от войниците си?