Искреност и/или мимикрия

Свидетели сме на един странен процес, при който най-странното е, че нашата общественост, пряко засегната от него, се прави, че не го забелязва или че не се интере­сува от него. Особено усърдни в прилагането на този "метод на ка­милската птица" са вещите политолози и масмедии, новоизлюпе­ни в полога на демокрацията и специализирали се в манипулира­не на общественото мнение.

Думата е за метаморфозата на "българската" комунистическа партия в "модерна европейска со­циалистическа" и превръщането на нашенските комунисти в евро­пейски социалдемократи.

Няма нищо тревожно и осъди­телно в това, че след рухването на "империята на злото" (президентът Рейгън се обезсмърти с тази лако­нична характеристика на комунистическата система) множество ре­дови членове на комунистически­те партии в тази "империя" се простиха (в някои случаи с трагич­но намерено решение) с вярата си в комунизма.

Това са хората, които по идейни съображения и по социално наследство и предопределеност са ста­вали комунисти. За тях днес най-естественото и безболезнено решение е да станат социалдемокра­ти. В искреността на тези хора ние можем да вярва­ме.
Ще повярваме и на тия, които заменят вярата си в интернационалната дикта­тура на пролетариата с опозицията на радикалния социалреформистки наци­онализъм.

Еволюцията във възгле­дите на тези две категории хора от огромната членска маса на БКП/БСП вдъхва надежда, че национално­то помирение, тъй нужно за спокойното бъдеще на българската нация и дър­жава, е осъществимо.

Но ние не ще повярва­ме в социалдемократизма на висшата комунистичес­ка номенклатура, която бе своевременно осведомена за перспективите на не­съмнено договорената и детайлно планирана "пе­рестройка" и успешно се "перестрои" в господства­ща първобитно-капиталистическа олигархия.

Финансовият механи­зъм, чрез който бе осъщес­твена тази метаморфоза, бе нагло прост, но непоз­нат на обикновения скро­мен български гражданин: Пирамидални институции и банки, на чийто вход и из­ход стояха червени цербери, изцеждане на държав­ните валутни ресурси "до шушка", планирана хиперинфлация и превеждане на така капитализираните "авоари" в чужбина, откъ­дето по-сетне се завръща­ха в сметките на номенкла­турните велможи.

Спестяванията на стоти­ци хиляди българи се сто­пиха като априлски сняг. Пътят към "кофите с бок­лук" бе открит. Така вяра­та на хората в демокраци­ята угасна и в душите им се загнезди чудовището нос­талгия по комунизма.

На този мрачен и тъжен фон като връх на цинизма издигнаха ръст замъците на произведените от нищо перестроечни комунисти­чески милионери. Специа­лно обучени в институтите на ДС свирепи двуноги и четириноги песове охраня­ват тези паметни остатъци от някогашната велика "империя на злото".

Панорамата на всеобщо морално падение и мате­риална разруха довършиха някои от лидерите на де­мокрацията. Дошли на власт по волята и с надеж­дите на народа, те побър­заха да вдигат своите замъчета, затъвайки в мътни­те води на безотговор­ността и алчността, в кои­то бе удавена и възкръсна­лата възрожденска мечта за "чиста и свята републи­ка България". В дните на оскъдица и безнадеждност - участ на милиони съотечественици, ние не ще по­вярваме в метаморфозата на ония, които изсмукаха изгладуваните и изстрада­ни спестявания по време на комунизма; на хиляди българи, които обсебиха валутните резерви на дър­жавата ни и с тях построи­ха замъците си, докато чес­тните българи още в тъмни нощи се редяха на опашки за мляко и хляб за децата си.

Не ще повярваме на "застрахователните" босо­ве и мутри, на притежате­лите на веригите от магази­ни и бензиностанции из страната, на хотели и рес­торанти в курортните комплекси. Откъде парите ви, "дами и господа"?

Прокурори, поискахте ли поне данък за ограбено­то да платят? Или и вас са смачкали в стегалата на страха? Или с ограбеното успяха да купят и съвестите ви?

В социалдемократизацията на тези днешни пър­вобитна-капитапистически и същевременно перестроечно-комунистически хищ­ници могат да повярват са­мо умствено увредени хо­ра.
За искреността на тези, които са отхвърлили вяра­та си в комунизма и търсят нова мотивация за граж­данско поведение и вяра, лакмусът е един: отноше­ние към злодеянията на ко­мунизма, готовност да сви­детелстват за отминалата епоха, за да бъдат оценени хората и събитията на прин­ципа на Истината и Спра­ведливостта. Онзи, който не е способен на подобна гражданска доблест, след­ва да бъде причислен към антуража на комунистичес­кия "лидер", който има наглостта да заяви от трибуна­та на Народното събрание, че "поема вината само с мезета".

А в мимикрията на комунистическите хамелеони социалдемократи могат да повярват "епитропите от Социнтернационала, които вече самодоволно потри­ват ръце: "Ах, колко хубаво е, че толкоз много нови наши съидейници от Бълга­рия и Румъния ще усилят присъствието ни в евро­пейските институции."

Ние ще повярваме в добрите намерения и на европейската социалде­мокрация само ако принуди нашите хамелеон-социалисти да разкрият секретните си сейфове, да свидетелстват и се покаят за престъпленията на своята партия предшественица, за лобните места на хилядите българи, из­бити без съд и присъда, и се присъединят към акци­ята за осъждане на кому­низма в световен обхват. Само така ще бъде пос­тигнато национално помирение в Отечеството ни и спокойствие и благополу­чие за народите на Евро­па и света.

в. "Истина", бр. 16, 2005 г.

На снимката: Дянко Марков (вдясно) с последния водач на ВМРО Иван Михайлов.