Срещнаха се и не се разбраха

Напоследък Европа изостави дипломатичния тон в диалозите си с България – може би защото с известно закъснение разбра, че никакви намеци не вършат работа. И започнаха да ни казват – все по-пряко и по-открито – че в общността, чиито членове сме станали, важат определени правила, които ние не спазваме – поради което стандартът на нашето поведение не отговоря на придобития от нас и даден на юнашко доверие статут на член на ЕС. Напомняха ни, че да си правим оглушки по повод неизпълнението на поетите задължения, е толкова уместно, колкото да отидеш по бански на опера. Накрая просто започнаха да ни казват, че не сме за мястото, на което сме попаднали – и че щом сме тъй упорити в своя тарикатлък, явно трабва да повторим класа, за да си научим уроците. Последният пример:

„Трябва да ви се обърне внимание, че България не изпълнява критериите за членство в ЕС. Вместо да дръпнете напред, вие изостанахте.”

Тези думи принадлежат на Гюнтер Крихбаум, председател на комисията по въпросите на ЕС в Бундестага. Същият бе у нас начело на парламентарна делегация, срещна се с премиера Станишев, с вицепремиера Меглена Плугчиева, с вътрешния и правосъдния министър, с депутати и висши магистрати. Дойде, видя, разбра, констатира. Ето какво констатира впрочем:

„Часовникът у вас показва три минути преди дванадесет. 220 млн. евро вече са безвъзвратно загубени, вчера съобщиха за още замразени средства. България трябва да предприеме съответните действия, ако иска да получи парите си.”

И тези действия очевидно трябва да бъдат достатъчно едромащабни и решителни, защото:

„ОЛАФ констатира, че в България при 70% от случаите с европари има нередности, а думата „нередности” е прекалено учтива формулировка.”

Прав е. Точните думи са „измами”, „кражби” и „престъпления”. България се оказа неспособна да изтрие от челото си позора от тези прецеденти, като накаже виновните – както и да докаже, че за в бъдеще няма да се стигне до такива. Вместо да предприеме действия, тя предпочете да говори как ще предприеме действия – с напразната надежда бурята да ни отмине и небето над снишените ни глави да се разведри. Проблемът обаче е, че нашето дебелоочие си има конкретни причини – и ЕС прекрасно знае кои са те. Тези 220 милиона, за които говори Крихбаум, бяха спрени заради разследване на ОЛАФ за злоупотреби и фалшификации, в центъра на което бе един президентски спонсор и един спонсор на управляващата БСП. Очевидно неспособен да разбере (поради липса на опит) докъде може да стигне балканския ни инатлък, ЕС действа по принципа на пробата и грешката. Опитахме със спирането на 220 милиона и не постигнахме успех – си казват еврочиновниците – добре, ще прибавим още финансови санкции. И съответните пратеници търпеливо обясняват причините за това, както прави в случая Крихбаум:

„Ако обаче нищо не се предприема, хората губят доверие в демокрацията и става опасно. Точно когато демокрацията е още млада, едно нежно цвете, то трябва да бъде грижливо пазено. Това са съображенията за спиране на еврофондовете. Вчера бе съобщено и за замразяването на друга сума от 140 млн. евро. Това е трудна за преглъщане новина за която и да е държава.”

Трудна е, наистина. Преводът на тези думи е: в нормалните държави при такава новина правителството си подава оставката. Само че България не е нормална страна. България е страна, която преглъща. И преглъща всичко – дори и директните казвания, че сме попаднали там, дато май не ни е мястото. България е освен това и страна, която забравя, която страда от перманентна амнезия – спрямо бабаитлъците на своите лидери например, спрямо андрешковския им манталитет и вродената, сякаш неизкоренима клептомания.

Впрочем: какви са тези 140 милиона евро, за чието замразяване вчера се е съобщило? Не е ли симптоматично гузното им премълчаване? Някой все пак трябва да знае нещо по въпроса – например вицепремиерът Меглена Плугчиена, която отговаря тъкмо за правомерното изразходване на европейските фондове.

Цитираните дотук думи на Гюнтер Кирхбаум са взети от едно негово интервю пред в. „24 часа”. На друга страница в същия брой на вестника пък има интервю с Меглена Плугчиена. Любопитно би било да се сравнят двете интервюта, за да се види доколко в нейните думи резонират посланията на ЕС – и дали става дума за диалог – или за монолози без допирна точка помежду им. Прочее, четем и съпоставяме:

„След последния доклад от юли 2008 г. бе изработен план за действие. Мерките, които са предвидени, са изпълнени на 80-90%. Има положителна промяна при взаимодействието на институциите – правителството и прокуратурата, правосъдието, Висшия съдебен съвет.”

Нито дума, разбира се, за някакви си спрени току-що 140 млн. евро – няма цял вицепремиер да се занимава с дреболии, я! Няма и по двайсет евро на калпак, от които българите ще бъдт лишени, голяма работа, муха ги ухапала. Важна е перспективата, процентите, институционалните взаимодействия... Важен е патосът в глаголенето по европейски въпроси, който поразително напомня за характерния такъв примерно при отчет на дружинна ръководителка пред местното партийно бюро преди четвърт век. За сметка на това доброжелателността е впечатляваща: Плугчиева е изпълнена  трогателната воля да завещае на светлото бъдеще добрите резултати от сегашната си работа:

„Искаме да завещаем стабилност на новото правителство. С ясно, гарантирани и разписани правила, максимално опростени процедури, прозрачност, действащи контролни механизми.”

Де е тази стабилност, де е тази прозрачност, де са тези ясни правила? На какъв език примерно правителството си говори с прокуратурата, та резултатът е 2500 лв. глоба за злоупотреба с 600 000 евро от европейските фондове, присвоени с документни измами? Как се съчетават тези пожелания с признатия в същото интервю факт, че при проверките на ОЛАФ за преработвателните предприятия „от проверените 70 проекта при 64 има сериозни проблеми”? Няма отговор. Има обаче добра воля и вяра в светлото бъдеще. И думи, много думи. Прозрачни, защото не казват нищо конкретно.

И така – интурвютата на Гюнтер Крихбаум и на Меглена Плугчиева принадлежат като че ли не само на различни ценностни системи, но и на различни светове. Срещнаха се и не се разбраха – на стр. 13 и на стр. 25 в един и същи вестник. Срещнали са се обаче и инстуционално – преди да се срещнат вербално. Какво ли са си говорили тогава?