Големият шлем

За всеки образован човек от седмици е ясно, откъде ще дойде съпротивата срещу правителството – от съюзяването на БСП и Кремъл за натиск върху Бойко Борисов за продължаване на руските енергийни проекти на българска територия. Този мач вече стигна края на първото полувреме.

Отначало Георги Първанов вдигна топката като предупреди правителството да не пипа руските проекти – неговата гордост, „големия шлем”, който той лично подписа с Владимир Путин за „Южен поток”, петролопровода Бургас-Александруполис и АЕЦ-Белене. Путин пое топката и отиде в Турция да подписва рамкови съглашения да премести тръбите и реакторите в турско. А оня ден Станишев отправи удар към вратата на националния отбор: „"Този, който работи срещу тези проекти, работи срещу националните интереси и за интересите на други държави, в това число и наши съседи".

В същия ден лифтаджията, унищожаващ природата на Витоша обвини природозащитниците от „Зелени Балкани”, както и Тома Белев, директора на парк „Витоша”, че „обслужват интересите на чужди швейцарски и австрийски фирми, които нямат интерес България да развива зимния си туризъм”.  

Според тези хора всеки, който пази българската природа, е чужд агент и предател. И всеки, който не иска да строи руски обекти с български пари на българска територия – и той е агент и предател.

Чии все пак са интересите в „големия шлем” на Първанов? В такива ситуации руснаците са благословено откровени хора и си казаха: руски са интересите. Ако българското правителство се откаже от „големия шлем”, руснаците ще загубят едни има-няма 12 милиарда долара.

Български интерес тук няма – и не само защото АЕЦ-Белене е в земетръсен район, или защото морските градове вече гласуваха срещу петролната тръба. Или защото за АЕЦ-а ще трябва да се взема заем пак от Кремъл, или защото всичко това ще се строи от същите тези руснаци, чиито самолети се сблъскват във въздуха, чиито атомни централи се очаква да се взривят всеки момент и чиито ВЕЦ-ове са на ръба на срутването. Дори – не защото енергийният проблем на България не е това, енергийната мафия да смуче ресурс, а е това, страната да намали безобразното харчене на енергия.

Важното е друго. За Кремъл няма „просто бизнес”. По руските тръби към България ще тече „путинизъм” – т.е. онази сплав от КГБ, олигархия и мафия, която гарантира, че обществото ще става все по-бедно и все по-плячкосвано от олигарсите; а на онзи, който протестира, ще му се случват случки.

И защо тогава БСП повежда съпротивата срещу правителството именно на терена на руските проекти? Та има и наглостта да обвинява за предател всеки, който каже: „Абе, дайте поне да видим излизат ли сметките...”.

Ясно е защо. Неотдавна вестниците съобщиха, как на пленум на БСП единствената тема, радваща се на аплодисменти е била „Русия”. БСП не е лява партия, нито – закрилник на трудещите се и на бедните. Единствената тема, която е чисто нейна е – Русия. Ценностите на Русия, нейните намерения, политика и геополитически интереси.

От момента на своето създаване през 1920 година, БКП е инструмент на Москва на международната арена. Партията дори не е българска организация – тя е секция на Комунистическия интернационал, намиращ се в Москва. След края на соц-а БСП, макар вече не подразделение на Кремъл, е най-близкият съюзник на Русия на територията на Европа (е, освен Беларус). Самотното изключение е Жан Виденов, който отказа да бъде слуга на Газпром и партията му се отказа от него.

В първите 3 месеца от своето президентстване Георги Първанов се срещна с Путин 6 (шест) пъти и твърдеше, че България може да стане член на НАТО само, ако Русия не възразява. Впоследствие правителството на Станишев безукорно следваше руската линия и по-предната зима посрещна Путин в София като генерал-губернатор.

И никой червен велможа не каза „гък”, когато руснаците определиха България като свой „троянски кон в Европа”, а после ни заръчваха кога да слагаме вето на решения на ЕС.

Всъщност е много добре, че БСП атакува правителството по темата „Русия”. Така тя не само остава верна на своята политическа природа, но и фокусира вниманието върху руското влияние в България.

А по темата кой е предател, предлагам на станишевци да се запознаят със следния текст в Наказателния кодекс, отнасящ се до темата „държавна измяна”:

Чл. 103. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.) Който, изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация, умишлено ги води във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 9.

Да си погледнат преговорите с Кремъл за последните години и да си налягат парцалите.

Блогът Общност на свободните хора - http://www.desnite.eu/