Българската енергетика – безнаказаност, ченгета, лимузини...

Никаква криза не я лови българската енергетика. Администраторите на най-непрозрачния сектор в българската индустрия винаги са се чувствали като държава в държавата – и са прахосвали огромни суми за своя угода, прикрити зад чадъра на разни държавни и служебни тайни. Тъй са сторили и сега, като в началото на годината – баш в разгара на иконоомическата криза – техният енергиен холдинг си е позволил да закупи нови лимузини за себе си и дъщерните си дружества – естествено, без обществена поръчка, без търг и за много, много пари.

От край време енергетиката е била основното кранче, от което политиците и най-вече обръчите им от фирми засмукват ресурси – защото там, където харчовете се измерват с милиарди, не е проблем да бъде покрит някой и друг милион комисионни. Или да бъде спестена някоя обществена поръчка. Или да бъде задоволена някоя и друга директорска прищявка: каква ти тук криза, какви пет лева в сектор, в който не се знае кой пие и кой плаща – и който поради традиционно силните руски интереси просто гъмжи от кадри на ДС.

В резултат се получават най-различни парадокси – например цял АЕЦ печели по-малко от един ТЕЦ – въпреки че произвежда в пъти повече електроенергия. Как става това? Ами става, като АЕЦ-а се обслужва от компании на олигарси с важни позиции в политическата и ДС йерархии. И като продава ток на съзнателно занижени цени и при изгодни за купувачите условия, а комисионните по сделките се препират във фирмите на атомния елит. Или като босовете на енергийната администрация живеят като крезове, додето баламите българи се чудят как да си платят сметките за ток – което обаче не им пречи да манифестират по улиците в защита на разни АЕЦ-ове с чифте патриотични пищови върху голия тумбак.

Българската енергетика страда от няколко основни болести, които управляващите с всички сили подхранват, вместо да се опитат да излекуват. Това са: монополни позиции, висока степен на централизация, липса на прозрачност и всякакъв публичен контрол върху дейността им, неимоверно нисък КПД поради безотговорност, корупционни навици и ненужно раздуване на административния апарат, склонност към възпроизводство и туморно разрастване под кухия патриотарски лозунг – “България – енергиен център на Балканите”.

Този сектор от българската икономика толкова дълго време бе оставен на самотек, на практика от всички правителства на прехода – да краде, да купува политици, да се самооблъщава и да се самовъзхвалява, че в крайна сметка се превърна в опора за основния лост за геополитическо влияние на Русия върху България – руските енергийни проекти.

Вероятно именно за да консолидира сектора за изпълнението им – да го консолидира ченгесарски, идеологически и политически, както и да го превърне в изцяло затворена и непрозирна система, бившият министър на икономиката измисли БЕХ – Български енергиен холдинг: една изцяло ненужна и чисто административна шапка над АЕЦ "Козлодуй", "Мини Марица-изток", ТЕЦ "Марица-изток 2", НЕК, "Булгаргаз" и какво ли още не.

Трябва ли след това да се чудим, че тази шапка използва факта, че нищо не произвежда и е създадена за тоя, дето духа – за да заобикаля Закона за обществените поръчки и да купува скъпи лимузини за дъщерните си дружества и собствените си шефове: цели 77 такива в разгара на кризата, чрез пряко договаряне и при откровено неизгодни услровия? За какво е била нужна тази поръчка – може би досега диреторът на АЕЦ “Козлодуй” е ходел пеш, а този на “Булгаргаз” се е движел с колело? И дали високите позиции на енергийните босове от самия НЕХ предполагат и суперскъпи автомобили за по четиридесет и шестдесет хиляди евро?

Ами имали бол пари хората, дали ги. Как няма да ги дадат – та това са си жълти стотинки за тях – след като същите тези хора не могат да обяснят по разбираем начин за какво по-точно са изхарчили стотици милиони евро за АЕЦ “Белене”, а министърът им пък не може да обясни как се е случило така, че е забравил да направи вноските си към “Париба Банк” по заема от 250 милиона евро (пак за “Белене”, разбира се!), което ще струва на държавата скромната сума от двайсетина милиона.

Въпрос с понижена трудност за г-н Борис Велчев: ако някой някъде по света открадне или прахоса по немърливост 20 милиона евро, колко години затвор ще получи? Малък подвъпрос без отговор: защо това няма да се случи с бившия министър Петър Димитров?